Трето издание. ... Може ли заради една книга да бъде извършено убийство? Известен издател, замогнал се от продажбата на готварски книги, е открит обесен в собствения си кабинет. Преди смъртта си той е възнамерявал да продаде оригинален ръкопис на Александър Дюма-баща. Под краката на обесения се търкаля отворен екземпляр на "Виконт дьо Бражелон". Лукас Корсо - самотен и просмукан от джин - е наемен "ловец" на редки издания. Нает да издирва съществуващите екземпляри на една тайнствена книга, забранена през XVІІ век от Инквизицията, той решава да докаже и автентичността на стария ръкопис, за да помогне ... |
|
|
"8 октомври 1908 г. Адолф Хитлер: скъсан. Какво ли щеше да се случи, ако Академията за изящни изкуства във Виена беше взела друго решение? Какво щеше да стане, ако точно в този миг комисията беше приела, а не отхвърлила Хитлер, чиито артистични абмиции можеха да получат поощрение, а сетне и високо признание? Тази минута би променила един живот, живота на младия, стеснителен и вдъхновен Хитлер, но би променила и хода на света." Така звучи част от анотацията на Брюно Корти за Фигаро литерер относно интригуващата, изпълнена повече с въпроси, отколкото с отговори, алтернативна история, сътворена от разказвача Ерик- ... |
|
|
Разкази, размисли, фрагменти. ... Книгата предлага специално подбрани разкази на антиутописта и неореалист Евгений Замятин - поетични и хумористични, смесица от фантазия и действителност: за красотата и демоничното в човека, за любовта и братоубийството, за света на безнаказаната власт. В нея има и публицистични творби, писмо до Сталин и бележки от творческата лаборатория на писателя. Вечни творби, звучащи съвременно. "Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши. Иначе не би имало смисъл да го четем." Евгений Замятин Евгений Замятин (1884 - 1937), наричан новия Гогол, е фантаст и ... |
|
|
Авторът на "Лисицата" се завръща с мащабен и неочакван роман за изкуплението. Книгата напълно ще промени представата ви за социалните, езиковите и общочовешките граници. За лимитите, които човешкият дух може да надскочи в стремежа си към доброто. "Тяло под роклята" е провокативен, оголващ човешката психика до най-елементарните частици и същевременно жестоко и мълчалив роман. Борис е най-самотният човек на света. Човек, изгубил част от себе си и готов да подложи плътта си на страшна болка. Да заличи личността си, да я унищожи, за да пречисти душата си. Но може ли от смъртта да се роди нов живот? " ... |
|
|
Избрана проза. ... Евгений Замятин - авторът на бележития антиутопичен роман "Ние" (завършен още през 1921 г. и публикуван в СССР чак през 1988 г.), се нуждае не от представяне, а от отклик - в онази "друга реалност", която кара страниците да се прелистват. "Преживяването" на "Ние" причинява постоянна промяна в световъзприятието на читателя, но не по-малко завладяващи са другите му прозаични творби, събрани в живите, но и разтърсващи като ледоразбивач слова, които започват с: "Неми задъхани дни..." (разказът "Сам" от 1908 г., който се счита за първата ... |
|
|
Джулия и Джейкъб Блох са женени от шестнайсет години и имат три момчета, но все повече се отдалечават един от друг и съкровената близост изчезва в рутината на всекидневието. Насред подготовката за бармицвата на най-големия син Джулия намира таен телефон на съпруга си, пълен със сексуални съобщения. Как се стига до там? До какво води неудовлетвореността? Какъв е смисълът на живота! Къде е мястото на религията в днешния свят? И какво се случва при сблъсъка човек-религия-технологии. Джонатан Сафран Фоер е американски автор на бестселъри с филмови адаптации, носител на множество награди. На българските читатели е познат с ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
"Това нещо няма край, Адел. Наистина няма край. Любовта е само търпение. Търпение обречено, свирепо, тиранично. Търпение неразумно-оптимистично. Не сме свършили. Мъжете я измъкнаха от детството Изтръгнаха я от тази мъглява възраст и тя размени детската пасивност срещу похотливостта на гейшите." Из книгата Портрет на една бореща се с демоните си жена - откровен, без присъда и морални уроци, но безпощаден. Роман, след който можем да се попитаме, познаваме ли човека до себе си. Вторият роман на Лейла Слимани (спечелила "Гонкур" за своя пръв роман "Нежна песен") "Градината на змея" ... |
|
|
"Това е малко усилие да се мисли за всичко. Малка, напълно съвременна визия за света. Съвършено лаическа визия. Съвършено анормална визия. Това, което остане след забравата, е самото минало. "Primum tempus" е миналото, което се завръща. Миналото е вградено във всяка гънка на протичащото време. Миналото, с което хората разполагат днес, излиза от царството на сенките... Миналото живее така нервно и непредвидимо, както и настоящето, в което предишното показва лицето си. Миналото е пълно с мании и препълнено с желания в сянката." Из книгата Книгата, нетипичен избор за наградата Гонкур (2002), ... |
|
|
Бруно Шулц, полски писател, художник и критик, роден през 1892г. в Дрохобич, едно - по силата на историческите превратности - "бродещо между границите" (Австро-Унгария - Полша - Украйна) галицийско градче, но същевременно и допирна точка на културните светове. Творил в такова своеобразно идейно средоточие, Шулц оставя художествено и литературно наследство, приносно и за Изтока, и за Запада. За прозата си той още приживе е удостоен със Златен лавров венец на Полската академия за литература. Неголяма по обем поради ранната му гибел през 1942 г, позната понякога и в няколко превода на един език, тя продължава да ... |
