"Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача - защото показа, че българският интелектуален писател е възможен." Ани Илков "Чрез дълбокия си анализ на съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо, твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. Писателката го определя като алкивиадство - зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища - съвети, ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
Вече познаваме авторката на тази книга - неподражаема, неизменно изненадваща. Романът ѝ "Жените на Лазар" спечели любовта на читателите в Русия и в още 25 държави, както и цял куп награди, включително "Болшая книга" за 2012 г. Тук, в "Безбожната уличка", Марина Степнова е по-вглъбена, по-камерна. Но и все така магнетична и очароваща с уникалния си стил - красив, метафоричен и безпогрешно точен дори в най-дребния детайл. Иван Огарьов е прочут лекар, избрал най-хуманната професия не по вътрешна потребност, а след трагичен инцидент. Белязан от безрадостното си детство, той не обича ... |
|
Роман за онези, които обичат добрата, умна проза. Книга за любовта, написана с много любов. Книга за изкуството и отговорността. Книга за това, че рано или късно плащаме за всичко. Че винаги ще се намери за какво да живеем. И за кого да умрем. Книга, пълна с перипетии, неочаквани обрати и тъга. А също със смях. Книга с прекрасен език. С изтънчен стил. С дръзко изградена фабула. С отлично изваяни образи, мисли и чувства. С усет към естетиката и точните детайли. С достоверност и полет на въображението. И с щипка мистика. Какво още е необходимо, за да прикове романът вниманието? И да се вреже задълго в съзнанието ни? Със ... |
|
След смъртта на родителите си Лудо е поверен на чичо си Амброаз, "отвеяния пощальон", който прави хвърчила, известни по целия свят. Лудо има изключителни способности, невероятна памет и дар за смятане на ум. На 10 години се влюбва в Лила, малката полска аристократка, която прекарва ваканциите си в Нормандия, в съседния замък. Тук я чака да се върне години наред, тук опознава ревността от нейните ухажори и се бори да бъде достоен за любовта си. За да е близо до нея, става секретар на баща ѝ, влиза в съпротивата и събира пари да отиде в Полша при любимата... Това е една от най-вълнуващите книги на Гари. Тя ... |
|
Българката Калина е омъжена за французина Дидие. Едно цяло лято семейството трябва да прекара с родителите на Дидие - мадам Жонвиен и мосю Жан-Батист дьо Лакрот - в имението им във френската провинция. Къде очаквано, къде не толкова, в красивия семеен замък ще се появят още сума интересни герои - инатливите деца на Калина от първия ѝ брак, артистичният ѝ брат, роднините от село Злокучане, лигавите френски племенници, непоносимата зълва и... кой ли още не. На всички им предстои едно незабравимо лято, в което френската изисканост и парижки стил се срещат челно с българската непосредственост и шопски инат. А от ... |
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
|
Преди световния литературен шедьовър "Майстора и Маргарита", Михаил Булгаков пише множество разкази и фейлетони. Сред тях се откроява цикълът "Записки на младия лекар". Историите, писани между 1925 и 1926 година са вдъхновени от истински случаи в кариерата на писателя, който сам практикува лекарската професия. Разказите пренасят читателя в отдалечена провинция в Русия, в Муриевската болница, където веднага след завършването на университета постъпва героят на Булгаков - млад и неопитен лекар на 23 години. Без практика и с голяма доза униние, младият лекар приема своето назначение, което го сблъсква с ... |
|
Правек е място в центъра на Вселената... В Правек пулсира архетипното сърце на времето. Тук живее всяка болка и всяка надежда на всеки, който някога е съществувал - човек, животно, предмет... или ангел. В Правек е цялото знание за света, праисторията на битието и неговото сгъстено до взрив настояще. Правек е друга реалност, мощна алегория на живота. Читателят е поканен да сложи единия си крак върху гръбнака на 20 век, а с другия да стъпи върху забитата в невидимото стълба от битиета, където се случват ражданията, смъртите и всичко между тях. Световете пропадат един в друг, съдържат се един в друг, потъват в себе си като ... |
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
"Идва събота' е литературен калейдоскоп на знаменитата писателка Лусия Бърлин (1936 - 2004). Публикувана посмъртно, тази селекция на най-добрите ѝ разкази я дарява със закъсняла световна слава, след като талантът ѝ години наред остава скрит за широката публика. Книгата е преведена на повече от 30 езика, а вече и на български. Историите в "Идва събота" носят автобиографични щрихи от необичайния живот на Бърлин. В тях тя разказва за поети, музиканти, бармани и домакини, за политици и предприемачи. Героите ѝ се занимават с всичко, но и с нищо конкретно. Чрез колоритните си сюжети ... |