"Мия стоеше в средата на стаята, която сега изглеждаше толкова различна – голяма, празна и някак си студена. През прозореца можеше да се чуе тихият шум на улицата, но в нея нямаше нищо познато. Беше като да си влезеш в сън и да не можеш да се събудиш. За миг всичко изглеждаше далечно и чуждо. Тя се огледа, като че ли искаше да запомни всеки един детайл. Знаеше, че всичко ще бъде различно – нов дом, ново училище, нови хора.
Най-трудното беше, че оставяше всичко познато зад себе си. Беше принудена да се сбогува с приятелите си, с мястото, където беше израснала, с училището, което обичаше. Всеки ден в старото си училище имаше нещо специално – беше свикнала с хората, с учителите, с коридорите и дори с мириса на училищната стая. Но сега всичко се променяше.
„Ти ще свикнеш, Мия. Ще видиш, че не е толкова страшно." Така ѝ беше казала майка ѝ няколко дни преди да се преместят. Но тези думи не звучаха така, както ѝ се искаше. Когато майка ѝ говореше, имаше нещо в гласа ѝ, което не беше съвсем уверено, нещо, което Мия не можеше да обясни. И баща ѝ също не изглеждаше така, както преди. Те се караха често, нещо, което не беше типично за тях. Мия не беше свикнала да чува родителите си да се карат, поне не по този начин. Чуваше ги в кухнята, където говореха на тихо, но напрегнато ниво. Баща ѝ се караше с майка ѝ за нещо, което тя не разбираше. Мия беше свикнала да гледа как родителите ѝ се подкрепят, как работят заедно за нещата, които обичат, но сега всичко изглеждаше... различно.
Мия избягваше да стои в кухнята, когато родителите ѝ се караха. Тя обичаше да е сама в стаята си, в тишината, в своя свят. Но сега, в този нов дом, тишината беше нещо ново и странно. Тя затвори вратата на стаята си и седна на леглото. Кашоните около нея бяха подредени, но въпреки всичко, не беше готова да ги разгледа. Все още не беше готова да започне отново. Знаеше, че утре ще бъде първият ѝ ден в новото училище. Това беше най-голямото предизвикателство – да започне отначало, да срещне нови хора и да се опита да се впише, когато всичко около нея изглеждаше чуждо.
Тя погледна към прозореца. Вън, в далечината, можеше да се чуе смехът на деца. Мия се замисли дали те са щастливи, или просто не осъзнават колко трудно е да започнеш отначало. За миг си помисли, че никога няма да може да се впише. Но тогава погледът ѝ се спря на нещо в ъгъла на стаята – нейният стар дневник. Тя го взе и го отвори, като почувства как някакво успокоение я обгръща. Дневникът беше нещо, с което беше израснала. Още от малка го използваше, за да записва нещата, които ѝ се случват, нещата, които я разтревожват, и дори нещата, които я радват. Това беше нейната тайна, нейният начин да се справя с всичко, което я обземаше.
„Дневникът на Мия: Как се научих да бъда себе си." Беше написала това на първата страница, когато беше малка. Сега, в новия си дом, тези думи ѝ се струваха толкова далечни. Какво означаваше да бъдеш себе си? Мия не беше сигурна. Но можеше да усети, че тази част от нея все още беше там, въпреки всичко, което се случваше около нея. Тя започна да пише, като ръката ѝ лесно следваше потока на мислите ѝ. Чувстваше как думите ѝ помагат да изчисти съзнанието си. Беше чудно как една проста задача – да напишеш няколко думи в дневника – може да те накара да се почувстваш по-добре.
„Тази вечер е странна. Не мога да опиша как се чувствам. Страх ме е. Страх ме е от утре, от новото училище и всички тези нови лица. Не знам как да започна. Трудно ми е да повярвам, че всичко ще се оправи. Но може би това е начинът. Трябва да започна отнякъде. Трябва да се опитам да бъда себе си, дори когато всичко около мен изглежда ново и непознато."
Мия затвори дневника и го сложи в раницата си, с надеждата, че това ще ѝ даде някакво успокоение. Тя не знаеше какво ще се случи утре, но беше готова да се изправи пред него. Беше готова да започне отначало. И може би, само може би, това щеше да бъде началото на нещо ново – нещо, което не беше очаквала, но което можеше да я промени завинаги.
Тя погледна към вратата, като че ли се сбогуваше с нещо. Беше си обещала, че няма да се предаде. В края на краищата, тя беше Мия. И въпреки всичко, което се случваше около нея, тя щеше да се опита да намери начин да бъде себе си."
Из книгата
Книги 
