В днешно време телевизионните програми, каквато е тезата в тази книга, изграждат социокултурни модели на поведение, създават примери за подражателство, налагат гледни точки и тон на дебати по всички актуални проблеми на обществото и държавата. Телевизията променя нагласи, формира възгледи, създава дневен ред на обществото. Досега не е анализиран проблемът, че нашите ценности са оставени на стихията на комерсиалните интереси. Тезата на автора е, че ниското образователно ниво на народа детерминира ниското качество на телевизионните програми. Търговското начало в телевизията, изразено в битка за аудитория, води до все по- ... |
|
"В началото на 2000-те, когато за първи път употребих понятието медиализация и сега, в тази монография, го употребявам в смисъл на едно почти тотално посредничество и зависимост на много социални процеси и отношения, и на обществото като цяло, от традиционните и нови средства за комуникация - от масмедиите и новите медийни конструкти в руслото на интернет. Това посредничество важи с особена сила за днешното общество - обществото на 21 век, в което появата на нови масови средства за комуникация и медийно детерминирани образувания е обичайно явление с усложняващи и едновременно с това улесняващи ефекти. Процесите на ... |
|
Теренно изследване "Топоси на историческата памет". Съставител: Евгения Иванова. ... Как мислим миналото - като наследство, класифицирано в архивите и музеите, или като съпътстващо ни битие, вменяващо решения, пристрастия, смисли? Как използваме миналото - като източник на самочувствие, или като заместител, запълващ някакви дефицити в това самочувствие? Какво помним и какво забравяме? Дали и доколко нашето „днес" зависи от едно или друго струпване на спомени? Авторите, опитали се да отговорят на тези въпроси, са преподаватели и студенти от три университета. Изследването „Топоси на историческата памет" ... |
|
В глобализиращия се свят масмедиите се превърнаха в основен източник на поддържаната потребност от напрежение. Основната роля на все по-технологично развиващите се медии като най-мощното средство за информация, забавление, култура и образование се преобразува в тенденция за преднамерената им употреба като единствения източник на напрежение и влияние, въздействие и управление на създавания именно чрез самите тях нов глобален комуникационен свят. Текстът се явява важна част от необходимата научна литература за обучаващите се в сферата на медиите, журналистиката, връзките с обществеността, политологията, социологията, ... |
|
Евгения Иванова е доктор на науките и културата и доцент в Нов български университет. Изследователските и интереси са в областите антропология, етническа политика, балканистика. Сред многобройните и публикации са монографиите "Българско дисидентство", "Отхвърлените "приобщени" "Балканите: съжителство на вековете" и романа "Фото Стоянович", получил приза "Рпман на годината" за 2008. Какво помним и какво забравяме от историята? Миговете на позор или миговете на слава? Героическите подвизи или мъченическото страдание? Победите или пораженията? Текстът изследва паметта на ... |
|
Погрешната историческа митология не е монопол единствено на българите, нито пък политическите митове са присъщи само на комунизма, националсоциализма и фашизма. Притеснителното е, че и в началото на третото хилядолетие след Христа твърде много хора продължават да се намират на равнището на праисторическото суеверие. Липсата на елементарна историческа култура несъмнено ни прави безпомощни и пред манипулациите, към които прибягват твърде много медии и политически сили у нас. Предлаганата книга е посветена на някои основни политически митове, както и на някои митове на историческата памет. Такива са идеите за "съвършено ... |