Съчинения в шест тома - том 4.1: Етически съчинения - част 1, включва етическите съчинения на Аристотел в превод на Цочо Бояджиев. Поради големия обем на текстовете той е разделен на две части. В Част 1 публикуваме Никомахова етика и Голямата етика. Част 2 ще съдържа Евдемова етика и общ Речник-индекс към трите етически съчинения на Аристотел. Първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словсик към цялото издание. Всички томове съдържат предговор и научен апарат, а ... |
|
|
"Ако човек е презрял робството, той е свободен и сред цяла тълпа господари. Колкото хора, толкова и пороци. Никой не е в състояние да навреди на мъдрия - нему и да помогне никой не може. Няма робство по-позорно от доброволното. Всички сме в един и същ затвор. Лошото се познава по тълпата около него. Велико благо е да има отворени за теб сърца. Никой не обича отечеството си защото е велико, а защото е негово." Из книгата Луций Аней Сенека (4 пр. Хр. - 65 сл. Хр.) е римски философ, писател и политик, квестор, после сенатор и консул, наставник на Нерон, по чиято заповед слага край на живота си. ... |
|
|
Един от най-проникновените римски мислители, стоикът Сенека преживява множество житейски превратности. Но това, което неизменно присъства в писмовните му откровения, е вътрешната потребност да бъде максимално правдив към несъвършенството на човека и да му помага в духовното му израстване. Дали събраното в тази малка книжка действително е най-доброто, написано от него? Нека позволим на вкуса си да определя това. Ала със сигурност подборката от най-бляскавите му философски или чисто битови заключения, извлечена от класиката му Нравствени писма до Луцилий, събужда най-доброто у нас в стремежа ни да сме полезни на другите ... |
|
|
Друг поглед към философията на Средновековието. ... "От хоризонта на мощния си изследователски опит Андреас Шпеер се застъпва за меродавно разбиране на философията и нейната история. Той подчертава необходимостта от разчупване на историографската статика, линеарното разделение по епохи. Поставя под въпрос колониалния прочит с неговите националистически и европоцентрични предразсъдъци. Акцентира върху историческия елемент на философстването и връзката му с общите социални процеси. Самото средновековие, доказва той, е твърде комплексно, за да бъде представяно от една перспектива, и то като хомогенно. Решаващите ... |
|
|
Съставител: Христо Карагьозов. ... "Представяме на вниманието на любознателния читател една малка, но доста основополагаща за развитието на естетиката книга. Теодор Липс (1851 - 1914 г.) е немски философ и психолог, чиято творческа дейност протича в Бон, Бресау (сегашен Вроцлав, Полша) и в Мюнхен, където основава Мюнхенския психологически институт. Липс е този, който прави връзката между психология и естетика, като създава теорията на емпатията (или вчувстването). Според нея субектът не е само възприемаща мисловна единица, рефлектираща обекта на художественото произведение, а се намира в сложни резонансни отношения ... |
|
|
Тази книга съдържа десет истински истории на хора с психични проблеми. Или по-скоро десет разказа за преображения. Защото пациентите, потърсили психотерапевтична помощ от Ървин Ялом, с негово съдействие се спускат до неподозирани дълбини в самите себе си. Там, където са ужасът от неизбежността на смъртта, изолацията и безсмислието на живота, но и абсолютната свобода. И от тези дълбини те изплуват с освобождаващо знание, което променя цялостното им светоусещане. Всеки един от описаните случаи отразява неповторима, сложна и наситена с драматизъм човешка история. Тук ще се сблъскаме с някои от най-често срещаните проблеми: ... |
|
|
"Предлаганият тук текст е серия от многократно преиздавани десет лекции с общо заглавие Пътища към философското мислене. Въведение в основните понятия, четени от Бохенски между май и юли 1958 г. по Баварското радио. Философията е екзистенциален ангажимент в гигантомахията за битието. Толкова повече че - питаме ли Бохенски - човекът, всеки човек, е определен за философстванее, независимо дали го иска или не. При което, въпреки чудовищните трудности, които носи със себе си, убеден е той, философстването е едно от най-красивите и благородни неща в човешкия живот. От този именно хоризонт Юзеф Мария Францишчек Емануел ... |
|
|
"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
|
|
Или как може да бъде преодолян ужасът от смъртта. Съдбата ни като човешки същества е нашата тленност, но понякога страхът от смъртта ни завладява до такава степен, че ни прави неспособни да живеем пълноценно. Макар и неосъзнат, този страх често е в основата на редица психични разстройства: необяснима тревожност, депресия, фобии, страх от остаряване... Прозрението за нашата смъртност често излиза наяве вследствие на пробуждащо преживяване - съновидение, болезнена загуба (смъртта на обичан човек, развод, загуба на работата или дома), болест, травма или напредването на възрастта. "Може ли да бъде преодолян ужасът от ... |
|
|
Книгата съдържа превода на Аристотеловия трактат За небето - основополагащото космологично съчинение, което в продължение на почти две хилядолетия е определяло в голяма степен представите на повечето антични и средновековни философи за строежа на космоса. Той е обединен в едно книжно тяло с Епиномис - може би последния Платонов диалог. За авторството на този диалог се спори, като авторът му се търси сред членовете на Академията - някои от студентите на Платон, които са били там в последните две десетилетия на живота му. Този диалог може да осветли неясни страни на интелектуалните спорове в Академията и да подпомогне ... |
|
|
Постигането на понятието за личност в богословските спорове за Светата Троица II - IV век."Християнството, за разлика от останалите монотеистични (авраамични) религии изповядва нещо парадоксално: изповядва Три отделни и различни една от друга Личности... Същевременно обаче християнството изповядва (и ето в това е парадоксът), че тези Три различни една от друга Личности - Отецът, Неговият Син и Духът Свети са... Едно и също Същество, че Те - и Трите - са Единият и Единствен Бог. Когото познаваме. Как християните обясняват на разума това, което с увереност утвърждават като откровило им се? Как свидетелстват пред света, ... |
|
|
Двуезично издание - на старогръцки и български език. ... В част II от Етическите съчинения на Аристотел се съдържат Евдемова етика и Речник-индекс към Никомаховата етика на Аристотел. Книгата е част от поредицата Съчинения в шест тома издателство Захарий Стоянов. ... |
