Миналото е някогашната действителност, която никой не може да промени - дори и историкът. Ако Историята е запаметена и записаната част от миналото, то нейната феноменология е по върховете ѝ, опирайки се върху основата на променящите се исторически обстоятелства. Ето защо събитията и героите са от различни величини. Философското осмисляне позволява Историята не само да се обгърне от всички нейни страни - светли и тъмни, но и да бъдат обяснени обикновените и неповторимите събития чрез разрез отвътре. Обикновените явления говорят от само себе си и са видими за сетивата, докато изключителните изискват целенасочено ... |
|
"Драги читатели, Това е продължението на книгата Убиецът на Ботев. Нови архивни документи. Съдържа останалите непубликувани архиви, които разкриват кой, къде и как е погребал, четири дни след сражението, тленните останки на Христо Ботев. Ще се запознаете с: показанията на очевидец как е разнасяна из улиците отсечената глава на поета, заедно с главите на седем загинали четници; разказът на свидетел как Н. Обретенов като врачански управител след Освобождението е присъствал на молебените на гроба на войводата по покана на селяните от с. Медковец. Любопитно е какво се случва след това...?; нови свидетелства на ... |
|
Туй, дето не се запише днес, утре се забравя. ... "B тази книга документалното и художественото вървят редом, на места се отдалечават, на други се доближават, но усещането е за хармоничност, чрез която проследяваме предците ни в света им такъв, какъвто е бил и той не оставя у нас усещане за обикновен прочит, а за споделено изживяване. Няколко поколения българи спазват своите обичаи, грижат се за домовете и чедата си, обичат, трудят се, пеят, разказват приказки, страхуват се, смеят се, съхраняват се, бранят се, градят селото си. С чешми, дувари, пътища, бостани, кладенци, седенки, събори и традиции. Тази книга не ни ... |
|
XXI век ни изправя пред идейна и политическа дилема: край на историята (по Фукуяма, т.е. да се приеме, че капитализмът е окончателна даденост) или край на предисторията (по Маркс, т.е. да се очаква, че човечеството ще извърши скок от царството на необходимостта в царство на свободата). Авторът предлага троен отговор на този въпрос. Най-напред - чрез анализ на логическата структура на Марксовата теория. След това - исторически, като възпроизвежда аналитично сложната и противоречива научна драма на учението, създадено от Карл Маркс, чрез идейни портрети на ключовите актьори. И най-после - чрез равносметка на научните ... |