Носител на "Пулицър" за 2003 г. ... "Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г. В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от ... |
|
|
"Човекът стоеше на самия ръб на сградата - черен силует на фона на сивото утро. Може би мияч на прозорци. Или строителен работник. Или самоубиец. Там горе, на височина сто и десет етажа, абсолютно неподвижен, тъмна запетайка върху облачното небе. Виждаше се само под определен ъгъл, така че зяпачите трябваше да спрат в края на някоя улица, за да намерят пролука между сградите, или да се измъкнат от сенките в търсене на незапречена от корнизи, водоливници, перила и покривни ръбове гледка. Все още никой не обръщаше внимание на тъмната линия под краката му, опъната от кула до кула. Това, което ги задържаше с протегнати ... |
|
|
"Едно не е наполовина две. А събрани две едно са: в този сбор смърт няма,той величина не е; а от всички изброими най е пò от всеки безсърдечен ум невеж за таз чудна истина – пази се ти (целувката със скалпел ще разреже; мечтата алчно ще обезмечти) едно е химн на ангел и на демон: две – подлата лъжа на всяка тленност. Ще вехнете лъжци,назаем живи; (родени смъртни) ние ще порастваме и помним:любовта възсяда своята година. Губиш всичко, имаш цялост." Е. Е. Къмингс ... |
|
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
|
Тя е взимала интервюта с терористи, тирани, пълководци и императори. Говорила е с войници на бойното поле и е летяла със самолет-цистерна над Кувейт по време на Войната в залива. Разболява се тежко, след като вдишва пушеците на запалените от Саддам петролни кладенци. Тя е скандална, непримирима, често крайна и винаги провокативна. Тя е Ориана Фалачи - един от най-известните журналисти на 20 -ти век. Нейните репортажи, интервюта и мнения за исляма и Близкия изток продължават да са актуални и днес. Предсказанията ѝ за бъдещето на Близкия изток и Европа звучат плашещо и някои вярват, че те започват да се сбъдват. ... |
|
|
Фернанду Антониу Ногейра де Сеабра Песоа (на португалски: Fernando Antonio Nogueira de Seabra Pessoa) е португалски поет и есеист, смятан за един от най-значимите автори в историята на португалската литература. Сравнително слабо известен, докато е жив, той придобива популярност след смъртта си, когато са публикувани повечето му произведения на португалски. Характерно за творчеството на Песоа е широкото използване на хетероними (общо над 70, като най-ярките сред тях са Алберту Каейру, Алвару де Кампуш, Рикарду Рейш и Бернарду Суареш), като само малка част от стиховете му са подписани със собственото му име."От най- ... |
|
|
Носителката на Пулицър Елизабет Страут рисува пъстрия релеф на дълбоката ни емоционалност: конфликтите, трагедиите, радостта и близостта. Олив Китридж, измъчвана от собствените си прегрешения, понякога търпелива и разбираща, понякога осъдителна и непрозорлива, е свързващата нишка в този роман, деликатно изтъкан от тринайсет различни истории. Изящното перо на американската авторка ни повежда из сложната тъкан на човешката природа - фините връзки, които ни изграждат в раздирана от противоречия личност с многопластова душевност. Взаимоотношенията между поколенията ни показват неизбежното: родителите ни белязват, децата ... |
|
|
Книга първа от трилогията Джайпур от Алка Джоши. ... Джайпур, 1955 г. Когато седемнайсетгодишната Лакшми решава да избяга от брак, изпълнен с насилие, тя няма представа, че от татуистка на куртизанки ще се превърне в довереница на дами от висшето общество на Розовия град. Тринайсет години след като е напуснала съпруга си, тя е прочута в цял Джайпур с невижданите шарки, които изрисува с къна, и задълбочените си познания за билките. И макар да знае тайните на богатите, тя не бива да издава своите. Ала неочаквано препятствие препречва пътя ѝ към независимостта. Съпругът на Лакшми я е открил и води със себе си Радха ... |
|
|
Родена като Стойна Димитрова, ясновидката ослепява още като дете, подобно на Ванга, и тогава у нея се отключва способността да вижда в бъдеще и да лекува болни. За първи път в книгата - четете пророчествата ѝ за бъдещето заедно с уникалните ѝ лечебни рецепти. В книгата ще откриете още и снимки, свързани с църквата Св. Георги в с. Златолист, в която е живяла Преподобна Стойна. ... |
|
|
"Не се доверявай на никого. Не споделяй с никого. Доносниците са навсякъде." Румъния, 1989 г. Седемнайсетгодишният Кристиан Флореску намира начини да избяга от ограниченията зад Желязната завеса - със своя дядо слушат тайно забранени радиостанции като "Свободна Европа" и "Гласът на Америка", разказват си опасни политически вицове, а самият той мечтае да стане писател и да учи философия в университета. Но момчето, като повечето румънци, не може свободно да следва мечтите си. Хванато е заедно с милиони свои сънародници в капана на бруталната диктатура на всемогъщия комунистически вожд Николае ... |
|
|
Медноглавия демон е историята на едно момче, родено от самотна млада майка в мобилна къща. Единственият му капитал са приятната външност и медночервената коса, наследени от покойния му баща, наред с хапливото чувство за хумор и умението да оцелява при всякакви условия. В шеметното повествование, разказано от първо лице, Демон говори смело и безкомпромисно за тъмната страна на приемната грижа, детския труд, занемарените училища, спортните успехи, наркоманията, опустошителната любов и смазващата загуба. И през цялото време си дава сметка, че е невидим в една популярна култура, където дори супергероите са изоставили селските ... |
