| Сигурд е най-малкият син на викингския вожд Хокон, който с корабите си извършва набези в Европа и оттам докарва роби и скъпоценности. Отгледан от робинята Еда, Сигурд е различен от братята си.  Баща му иска да го превърне в страховит воин, който да мачка другите. Но Сигурд съчувства на робите и се сприятелява с Тир и Рейм, брат и сестра, които са отвлечени от Ирландия. Страхува се, но по някакъв начин се чувства близък с Гарванката, отхвърлено от другите момиче с магически способности, което има като неговите очи. Оказва се, че около Сигурд има твърде много тайни, в мрака дебнат опасни врагове, а цената на викингските  ...  | 
|  | 
| Настоящото издание включва Земя, забравена от времето и двете продължения на романа - Хора, забравени от времето и От бездната на времето. ... 1916 г., Първата световна война. Когато се озовава пленен на борда на немска подводница заедно с красивата Лиз ла Ру, американецът Боуен Тайлър едва ли е очаквал, че съдбата ще ги отведе на тайнствен остров с размерите на малък континент. Това е неотбелязана на картите, изолирана от останалия свят територия, в която времето сякаш е спряло. Земя на динозаври, палеолитни зверове и примитивни хора. Един изгубен свят с хиляди опасности и вълнуващи тайни, които Тайлър се впуска да  ...  | 
|  | 
| Беларион, сирак без титла и богатство, израства в манастир и по всичко изглежда, че го очаква кариера на духовник. Младият мъж обаче избира друга съдба за себе си - съдбата на политик и командир, чието име остава вписано със златни букви в историята на ренесансова Италия.  Вълнуващ разказ за любов, война и приключения през бурния XV век, когато една прошепната дума е можела да означава живот или смърт, а човечността и достойнството са били потъпквани заради кроежите на амбициозни мъже."Едва ли има по-умел разказвач на истории с интриги, опасности и романтика, които се развиват на пищен фон от коприна, скъпоценни  ...  | 
|  | 
| Български исторически роман. ... "Аз ще си лягам - каза игуменката и се оттегли. Кубрат бе сигурен, че тя не бе мигнала през цялата изминала нощ и сигурно наистина бе много изморена. Тялото на българина бе схванато, досега бе стоял напълно неподвижно и мускулите му се бяха сковали. Мъжът искаше да се раздвижи малко, затова, вместо да се отправи към кубикулума, където спяха децата и накъдето тръгна Ситара, предпочете да излезе малко навън, да вдиша чист въздух и да направи лека разходка преди лягане. Когато излезе, той се протегна и прозя шумно и в този момент погледна към звездите. Тези звезди, които бяха досущ като  ...  |