Нови 20 истории."Софияписецът... Вместителят на спомените... Архиварят на изгубения град... Фланиращият софиянец... или сладкодумният повелител на отломките, който не спира да върви из нашия град, да витае около кооперации и входове, да се заговаря с излизащи от тях хора, да се изкачва по непознати стълбища, с рентгеновите си очи и с камерата на телефона си да съзира местата, на които са живели големите ни и значими личности, повечето от които днес са забравени. Техните имена не само са забравени. Те са потулени. Те са насилствено изтрити от нашата памет. Забравата за тях беше наложена, натрапена, а паметта за тях - ... |
|
Пролетни води е забавна пародия на Чикагската школа по литература. В своето второ публикувано произведение Хемингуей чудесно пародира темите и стиловете на великата раса на писателите от неговото поколение. Пролетта идва в малките градове на Мичиган, но снегът все още покрива земята, когато Скрипс О'Нийл се отправя към Чикаго, решава да спре за малко в Петоски и среща Йоги Джонсън. Техните чудати истории са брилянтна сатира, осмиваща конвенционалната белетристика. Образите, които срещат, са абсурдни и същевременно странно познати. Кратък, забързан, забавен, Пролетни води хвърля светлина върху по-късните творби на ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Не само ти търсиш. Тази анонимна бележка, оставена пред прага на апартамента ѝ, действа като електрошок на инспектор Грейс Кембъл и тя няма избор: трябва да отвори тайната врата в дома си и да се изправи пред страховете, които я преследват от дете. От най-затънтените краища на Шотландия до горите на Шварцвалд, където оживява една от най-страшните приказки на Братя Грим, Грейс ще се озове пред фантомите от своето минало и ще се сблъска с безскрупулните членове на тайнствена организация, чиято дейност е толкова потресаваща, че излиза извън пределите на човешкото въображение. За да се срещне накрая с Пътника без лице ... |
|
Преди да се срещнат, те не знаеха що е обич. Чувството бе нещо повече от секса и приятелството, повече от всичко, което би могло да съществува между мъжа и жената... Моли Чембърлейн произхожда от разбито семейство - след развода на родителите си живее ту с майка си, ту с баща си. Ето защо тя търси в брака сигурност, която погрешно смята за любов. Готова е на всичко, дори работи като сервитьорка, за да издържа съпруга си Робърт по време на следването му в юридическия факултет. Но когато двамата най-сетне постигат мечтата на всяко младо семейство - къща в престижен квартал, скъпа кола и дете на път, най-ненадейно Робърт ... |
|
Книгата Татяна Лолова от А до Я. Бележки, мисли, снимки под съставителството и редакцията на Георги Тошев излиза по повод 90 години от рождението на Татяна Лолова."Думите са по-твърди от мислите. Фиксират. Веднъж изречени, остават. Когато си публична личност, думите, насочени към другите, могат да те издигнат или да те унищожат. В своя богат, динамичен и вълнуващ живот, извън монолозите на нейните героини, актрисата Татяна Лолова имаше умението да създава свой език, с който да общува със света. Докато разглеждам архива ѝ, откривам бележки, интервюта, записки, скици, дневници, изписани с красивия ѝ ... |
|
В книгата си Живот по неизбежност авторът ще подреди текста си изцяло в не много обичайния жанр на мемоарния роман, в който той навсякъде и едновременно - иронично и по-често самоиронично - ще е и разказвачът, и главният, и потърпевшият герой, затова и в трите си ипостаса ще се явява все в трето лице. Защо самоиронично? Защото помни просвещенската максима на един велик европеец, според която постоянната сериозност е най-сигурният белег на посредственост. Някой от вас ще го ожали, друг ще го проклина, нали още преди два века и нещо дядо ни Софроний е казал в тъжно-веселото си Житие и страдание: "Понеже тоест вещ ... |
|
Париж през двадесетте години на миналия век: леещо се перно, шумни партита и американци, живеещи разпуснато в Европа с пари от дома и олицетворяващи новата сексуална свобода. Фиеста е един от ранните модернистични романи, базиран на реални събития от живота на автора и типичен пример за роман за изгубеното поколение. Смятан е за един от шедьоврите на Ърнест Хемингуей, класически пример за неговия пестелив, но мощен стил на писане. С покъртителен поглед върху обезверението и тревогата на поколението след Първата световна война романът представя двама от най-незабравимите герои на Хемингуей - Джейк Барнс и лейди Брет Ашли. ... |
|
Гениален и скандален, Микеланджело да Караваджо е един от най-забележителните италиански художници. Когато не участва в гуляи и сбивания или не е преследван заради смъртна присъда от папата, той създава оригинални творби, различни от тези на всички преди него. Изпълнените му с драматизъм картини го превръщат не само в най-прочутия художник в Рим в зората на XVII век, но и в основоположник на бароковата живопис. Влиянието му отеква векове след неговата преждевременна смърт. Романът на норвежкия писател Атле Нес се фокусира точно върху най-бурните моменти от живота на Караваджо. Той скандализира с натуралистичните си ... |
|
Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души. ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
Един ден от живота на 35-годишен адвокат от съвременното изгубено поколение - с горчив хумор и самоирония, на фона на политическата и социалната криза в Гърция, героят поднася изкусна плетеница от реминисценции и ретроспекции, размисли и прозрения, лутания в професионален и интимен план, в търсене на истинската си същност. Нижат се трудни взаимоотношения с родителите, сложни връзки с две жени, дело за измама на клиентка от салон за красота и един фатален край... Двайсет и четири часа, побрали отминалите дни, времето като вместилище на живота, защото, продължава Филип Ларкин, "Къде ще живеем, / ако липсваха дните?& ... |