Монографията проследява доколко предпочитанията към целите на индивидуално, културно или трудово ниво (ценностите) и убежденията относно справедливостта (вярването в справедлив свят) определят успешната адаптация на личността към средата (благополучието). Представени са няколко от основните подходи към индивидуалните, културните и трудовите ценности и резултати от изследвания в България през последните десет години. Акцент се поставя върху нов интегративен модел за функционалните ценности, когнитивно репрезентиращ двете основни потребности (съществуване и развитие), които направляват избора и оценката на индивидуалното ... |
|
|
Книгата представлява сборник със статии, които имат теоретичен или приложен характер и изследват детската мъдрост през перспективата на хуманитарните, социалните и педагогическите науки. Статиите повдигат въпросите какво е детската мъдрост, в полето на кои научни дисциплини попада, с какви методи трябва да се изучава, кои са нейните типове и видове, кои фактори я определят и как функционира. Книгата е дело на учени и специалисти от СУ Св. Климент Охридски - преподаватели и възпитаници - и е адресирана до всички, които проявяват професионален интерес или любителско отношение към проблема за способността на децата да ... |
|
|
Каква полза извличаме, когато говорим косвено за нещата? С какво разстоянието, на което заставаме спрямо хората и нещата, позволява да ги открием по-добре, да ги установим по-добре? Смятаме за нещо обикновено и нормално да се изправим лице в лице със света. Но каква полза можем да извлечем от косвено пристъпване? С други думи - до какво ни дава достъп заобикалянето? Има много причини да се интересуваме от Китай. Поради богатството на неговата цивилизация или заради нарастващото значение, което той придобива в света, или защото неговата цивилизация, която е една от най-древните (и това още много рано е записано в ... |
|
|
Изданието е двуезично - на немски език и на български език. ... В този свитък се съдържат трудовете на: Симеон Алексов Василен Василев Олег Георгиев Марта Георгиева Лингчанг Гуи Гергана Динева Елица Калдрумова Георги Каприев Симеон Младенов Богдана Паскалева Владимир Пачеманов Николай Петков Борис Чупетловски Слава Янакиева ... |
|
|
Човечеството не може да съществува нито ден без обич. "Изкуството да обичаш" на Ерих Фром е класическо произведение, което надниква в тайните на човешката душа. Прочутият психолог разглежда различните видове емоция: братската обич, майчината обич, еротичната обич, обичта към себе си, обичта към Бога и други. На достъпен език той показва защо изкуството на обичането е процес, а не въпрос на късмет - и какво трябва да направим на практика, за да обичаме и да бъдем обичани истински. "Схващането, че няма нищо по-лесно от това да обичаш, продължава да господства въпреки многобройните доказателства за обратното. ... |
|
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
|
Медея
Еврипид
Нов български университет
|
| Цена: 17.00 лв. / 8.69 € |
|
  |
|
Представена за пръв път през 431 г. пр. Хр., трагедията "Медея" от Еврипид е едно от най-тълкуваните, превеждани и поставяни произведения на световната драматургия. Този нов превод от старогръцки език, дело на класическия филолог Георги Гочев и поетесата Петя Хайнрих, е специално направен за представлението "Медея" (реж. Десислава Шпатова, в ролята на Медея - Снежина Петрова), част от програмата "Пловдив - европейска столица на културата, 2019 г. ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Великият немски учен Алфред Адлер е сътрудник на Зигмунд Фройд до 1911 г, когато настъпва разрив между тях, поради неговите нови възгледи - индивидуалната психология. През 1925 г. Адлер изнася лекции като гост-професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, където се установява окончателно в 1935 г. Почива в 1937 г. в Абърдийн. Адлер създава нов индивидуално-психологически подход за изследване и лечение на човешката психика, в центъра на който стои цялостният и неделим индивид с неговата линия на движение, цели, план и стил на живот, създаващи се в ранното детство под влияние на обкръжението и определящи неговия ... |
|
|
"Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята парадигма, за методологическата си програма, за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива следвания. Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа. Размишленията на Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни ... |
|
|
Съставител: Георги Каприев. ... Сборник в чест на проф. д.ф.н. Олег Георгиев. ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
