Съставител: Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" № 31а. ... "Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си ... |
|
|
Книгата дава възможност на читателите да се запознаят с едно полуапокрифно и неизвестно учение за произхода на днешните гърци. "Никой в днешна Италия не твърди, че италианците са римляни и че говорят латински, въпреки че столицата им е Рим и езикът им произлиза от латинския. Афроамериканците от САЩ не твърдят, че са потомци на англосаксонските заселници, въпреки че говорят английски и живеят в първите английски колонии в Новия свят. Французите не твърдят, че са германци, въпреки че името им идва от германското племе франки, а първите им крале са чистокръвни германци. Гърците твърдят, че са потомци на народ с 5000 ... |
|
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книга на Г. С. Раковски, публикувана за първи път преди 162 години и никога непреиздавана досега! В тази книга Раковски публикува за първи път в света съпоставка на българския със самскритския език и стига до извода, че огромно количество коренни думи са еднакви, както в българския така и в самскритския и имат същото значение. Това го води до извода, за древния произход на българския език, и за влиянието, което той е оказал на другите езици. Удивителен е преводът на цели самскритски изречения, с помощта на българския, говорен по негово време. ... |
|
|
Познат ли е Раковски в България днес? Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросът, който възниква впоследствие е: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери! И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
|
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите студенти ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток - Запад". ... Читателят на тази книга вероятно ще се учуди колко много недостатъци вижда в държавната уредба на демократична Атина критичният поглед на Стария олигарх и какво възхищение буди у Ксенофонт Ликурговото законодателство и строгата държавна машина на Спарта. Но дали олигархически настроеният Ксенофонт греши? Или всяка човешка общност трябва сама да извърви пътя на своята зрелост, докато намери най-доброто държавно управление за себе си, без да се доверява на готови предписания? ... |
|
|
Хаджи Иванчо Х. Пенчович. Граф Игнатиев. Османска империя. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... "След изключителната си книга за руско-българските отношения в три тома "Руската империя срещу България", която бе издадена през 2005 година, истинския български историк Янко Гочев се зае да осветли максимално гибелта на Апостола на свободата Васил Левски! В хода на осветлението, автора отделя особено внимание на два много важни момента: Разбирането на грозните твърдения за българската нация предател и бездушен наблюдател при залавянето, ... |
|
|
Сборник с мъдри мисли от бележити личности подбрани от Огняна Иванова. ... |
|
|
Средновековното селище върху византийската крепост в м. Калето до с. Одърци, Добричко, е от времето на Първото българско царство и е почти изцяло проучено. В продължение на 20 години са извършени системни изследвания, които предоставят богат археологически материал. В труда обстойно са разгледани жилищата и стопанските помещения, поминъкът на населението, занаятите, битът и култовите предмети. Той е придружен от прецизно изготвен каталог с точни и ясни описания на намерените предмети. ... |
|
|
Върху средновековното селище в м. Калето при с. Одърци, Добричко (публикувано в том 1), през 30-те години на XI в. възниква некропол (№ 1), от който са открити над 70 гроба. Друг голям некропол (№ 2) с 535 гроба се появява около средата на XI в. в подножието на хълма. Тези некрополи с разнообразните гробни съоръжения, с различните позиции на скелетите, ориентация, езически и християнски елементи, както и със специфичния гробен инвентар разкриват духовната и материалната култура на нахлулите през XI в. по нашите земи печенеги. Материалите от одърските некрополи говорят за народ със своеобразна култура, намиращ се в процес ... |
|
|
(9) Щом произнесъл този свой обет, Деций заповядал на ликторите да отидат по най-бързия начин при Тит Манлий и да му известят, че се е обрекъл на боговете в името на войската. А самият той с препасана по обичая на габийците тога скочил на коня в пълно бойно въоръжение и се понесъл в пълен галоп към ядрото на вражеския боен строй пред погледа и на двете войски, (10) много по-величествен, отколкото е присъщо на обикновен човек, изпратен сякаш от небето като изкупителна жертва за всеки божествен гняв, като сила, призвана да отклони гибелта от своите и да я насочи към враговете. (11) Неговата поява предизвикала страх и ужас, ... |
