През 1887 г. излиза статия, в която журналистът Джеймс Брайс критикува учените, доверяващи се на житието на император Юстиниан Велики написано на славянски език от наставника му Теофил (Богомил). Тази статия е покушение над самоличността на един от най-значимите владетели в световната история. Юстиниан е значима личност и по отношение на политическата и духовната история на българите. 130 години, след като Брайс пише убийствената си статия, в тази книга се оборват всичките му аргументи против автентичността на славянското житие на Св. благоверни цар Управда-Юстиниан, като този император е канонизиран от българската ... |
|
|
Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой. Наред с ... |
|
|
Изследване по историко-археологически паметници от Д. П. Даскалов. (член на Софийското археологическо дружество). С този етюд имаме за цел да проникнем, доколкото е възможно, в мрака на онзи историко-археологически лабиринт, наречен бългорология, в който се крие въпросът за произхода, бита и културата на древните българи. Безспорен факт е обаче, че най-старите сведения за българите, както и за славяните, са скрити под неизвестни и съвсем други имена. "Не са паднали от небето тия народи", казва Самоквасов, "чийто неизмерими владения и необикновеното многолюдство са учудвали историците от VI век." ... |
|
|
Как е било устроено обществото по време на Второто българско царство? Имало ли е тук феодализъм, подобен на западноевропейския, и каква е била йерархията в българската аристокрация? Имали ли са нашите боляри своя хералдика и свои феодални замъци? Как са се обличали? Какви са били техните права, задължения, ритуали? В Аристокрацията на Второто българско царство проф. Николай Овчаров хвърля светлина върху тези важни за историята ни, но слабо проучени въпроси. Неговото пространно и задълбочено изследване е поднесено на достъпен за широката аудитория език и е резултат от дългогодишен труд и проучвания - както на ... |
|
|
Рим, Америка и бъдещето на Запада. Подобно на Древен Рим съвременният Запад е изправен пред криза, произтичаща от начина, по който е създаден. Тя може да завърши с тотален колапс, каквато е била съдбата на Рим. Възможно е обаче това да се избегне... Питър Хедър и Джон Рапли откриват поразителни прилики между Древен Рим и съвременния Запад. Както имперският Рим, така и индустриалният Запад са отбелязали бърз икономически ръст, който донася приток на богатство за имперската столица. Тази икономическа тенденция, продължила при Рим с векове, съдържа в себе си и зародиша на упадъка. За древната империя авторите твърдят, че ... |
|
|
Книгата Васил Левски: Най-добрият ни българин на проф. Пламен Павлов събира 15 истории за българския Апостол на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя. Тя засяга редица важни и някои спорни въпроси, свързани с него, включително рождената му дата; събитията около залавянето му и евентуалното предателство; дейността на Левски в Македония; връзките му с бесарабските българи. Най-важна тема в книгата обаче е огромната роля, която делата и идеите на Апостола имат за националноосвободителните борби на българския народ, за подготовката на Априлското въстание, а също и за продължите и ... |
|
|
"За мен е ясно, че не е възможно да разкажа цялата българска история в броени страници и редове, поради което предлагам основните знания в развитието на историческия процес. Дълго време зад множественото ние се прикриваше неувереното аз и бягството от отговорност. Възможна най-кратката история на България, която трябва да бъде написана само от един човек с всичките ѝ присъщи недостатъци, е оправдана от бързея на времето. Съзнавайки неизбежните трудности на подобно начинание, но същевременно, разбирайки неговата обществена необходимост и народополезност, си позволявам да предложа на любознателните четци история ... |
|
|
В книгата са поместени първите две части Пловдив и Прилеп от обширните спомени на Никола Ганчев Еничерев, отпечатани през 1906 г. Автобиографичното в тях е преплетено с наблюденията на Еничерев за хората и нравите в двата града. Показани са делата на редица възрожденски дейци в Пловдив и Прилеп от втората половина на XIX век. Жив език, отлични портретни характеристики и проникновен анализ на нравите - това е отличителното в спомените му. Никола Еничерев е реформатор и вдъхновител на новото в живота на прилепчани. Той е в основата на борбата за църковна и духовна независимост на българите в Прилепско: превръща българското ... |
|
|
Липсата на достатъчно дълги текстове на езика на древните българи оставя и до днес неразрешен въпросът за неговата същност, подобно на повечето такива въпроси, свързани с най-ранната българска история. Версиите за това колко от езика на основателите на Българската държава се е съхранил до днес в съвременния български варират от десетина до десетки хиляди думи според различните изследователи. Естествено стои и проблемът дали този език е бил алтайски, ирански, уралски или нещо друго, както и дали изобщо говорим за един език или за повече езици. В настоящия труд д-р Живко Войников се заема с нелеката задача да отговори на ... |
|
|
Книгата демонстрира безусловната древност и величие на българската нация, която е сложно съставен сбор от 60 народи и племена - българлък. Те не са обитавали една и съща територия, не са имали само една държава, а няколко държавни формации с различни териториални обитания и географски райони в Евразия, с водещото историческо название България. "Българите са били навсякъде" - твърди гениалният езиковед Николай Я. Мар, който е анализирал над 100 езика. Подсказва се, че българската история трябва да бъде пренаписана и върната със седемнадесет хиляди години назад. Настоящата книга повдига завесата на забвението на ... |
|
|
Гръцки извори. Концепцията за издаването на Симеоновия сборник - старобългарски превод от края на IX - началото на X век - в три тома, всеки с отделно предназначение, под общата редакция на акад. Петър Динеков, е едно от начинанията на Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките и на Езиково-текстологичната лаборатория при Софийския университет Св. Климент Охридски с ръководител проф. д.ф.н. Румяна Павлова. Първият том, съдържащ изследвания, текст и библиография, беше публикуван през 1991 година, а вторият том - речник-индекс на словоформите и словоупотребите в Светославовия препис от 1073 ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Омир със своето поетично майсторство ни потапя чрез своята Илиада не само в море от събитията на Троянската война, но чрез своите сравнения с флората, фауната, мистериите, легендите и митовете на тогавашния свят ни представя начина на живот на тогавашните хора, тяхната чувственост и жестокост, техните ценности и недъзи. Той ни запознава и с географията на средиземноморския свят и народностите участвали във войната, материалната култура и много други аспекти на тогавашния живот. Колко точно това е осъзнато от Страбон, който чете тази творба хилядолетие след като Омир я написва: "Омир е ... |
