"Социалното, колективното, е човешкото, но вече дехуманизирано, квази-материализирано, оприродено. Затова, без да си даваме сметка, сме тласнати да определяме социалното и като "свят". Човекът е в обществото все едно във втора природа."Хосе Ортега-и-Гасет ... |
|
|
"На път към Хайдегер" е първият сборник у нас, посветен изцяло на творчеството на Хайдегер. Той е последица от конференция, организирана от департамент "Философия и социология" към Нов български университет, във връзка с 80-годишнината от публикуването на "Битие и време" и на българският превод на книгата. Събраните в настоящия том изследвания разглеждат различните страни на творчеството на Хайдегер: от феноменологията до херменевтиката, от езика до времето. Многостранният прочит на авторите, сред които най-изтъкнатите български специалисти по Хайдегер, както и свързани с различни полета на ... |
|
|
Опит върху философията на Мераб Мамардашвили Всяка изминала година от смъртта на Мераб Константинович Мамардашвили (1930-1990) бележи както географско разширяване, така и интелектуално задълбочаване на изследванията върху неговото философско творчество. В същото бреме говоренето за неговата личност и за социалния му образ на мислител сякаш все още не се е освободило от патоса, характеризиращ разказите за богове и герои. Оприличаван на Сократ заради външния си вид, но и заради начина си на философстване, поставян редом с Платон и Кант заради аналитичните си способности, възприеман като жрец на свободната мисъл и ... |
|
|
Книгата "Борбата на идеи в науката" беше написана преди около 30 години. Тогава, през съществуващия политически режим и цензурата на партийни идеолози, тя не можеше да бъде публикувана. Затова беше поставена да отлежава в останалата научна документация на автора. Но сега, когато настъпва така наречената информационна епоха, т.е. епохата на господство на науката във всички социални сфери, книгата вече може да бъде публикувана. Няма съмнение, че темата за дискусиите в науката е вече особено актуална. Защото става дума за една основна закономерност на функционирането и развитието на науката. При научната ... |
|
|
Новата книга на Златомир Златанов е продължение на предишните две - "Лаканиански мрежи" (2005) и „Отвъд травма и революция" (2006) - в които по примера на психоанализата на Лакан и творчеството на актуални леви мислители като Джорджо Агамбен, Жак Рансиер, Славой Жижек, за да изброим само някои от тях, е направен опит да се очертае интелектуалната и политическата ситуация от началото на новия век. Сега акцентът е поставен върху сложната философия на един от най-значимите живи френски философи - Ален Бадиу (роден 1937), чието влияние в родината му и зад граница започва да проличава едва наскоро, което дава ... |
|
|
Книгата "Лингвистиката - между строгите науки и свободните изкуства" е организирана от оригиналната идея за мястото на лингвистиката сред другите науки и различните изкуства. В нея науката за езика се разглежда като основна хуманитарна дисциплина в най-общ диалектико-философски и научно-методологичен план. Подходът на Иван Касабов е необичаен и се изразява в съпоставката на лингвистиката с физиката и математиката (като формално строги науки), с логиката (като философска дисциплина за формално правилното мислене и неговите форми) и с различните (според формалния им естетически принцип на изображение) изкуства. ... |
|
|
Серия Етоси ... Като американски евреин, аз израснах, мислейки за себе си като за обект на толериране. Едва много по-късно осъзнах себе си и като субект на толериране, като действащ човек, призван да толерира другите, включително своите събратя евреи, чиято идея за това, какво означава да си евреин, бе радикално различна от моята собствена. Първоначалното ми усещане за Съединените щати като страна, където всеки един трябва да толерира всеки друг (формулировка, която ще обясня по-късно), беше изходната точка на това есе. Тя ме отведе до разсъждения над начините, по които другите страни са различни, и само понякога ... |
|
|
Серия Етоси ... |
|
|
"Тази книга е замислена като история на динамичната психиатрия, основана на научна методология с подробно и обективно проучване на големите динамично-психиатрични системи и най-вече тези на Жане, Фройд, Адлер и Юнг. В нея се предлага интерпретация на фактите и системите, основана на оценката на социално-икономическата, политическата и културната среда, както и на личностите на пионерите, тяхното обкръжение и ролята на някои пациенти. Няма друг клон на познанието, който да е претърпял толкова много метаморфози, колкото динамичната психиатрия: от примитивното лечителство, през магнетизма и хипнотизма, до психоанализата ... |
|
|
В антологията след философските концепции за науката представяме и самата наука с подбрани текстове, които представят върхови моменти в модерната наука. Такива са: класическата механика, теориите на относителността, квантовата механика, молекулярната биология, човешкият геном, невронауката за съзнанието, науката за културата. В тези текстове, представящи открития от най-висок ранг в историята на науките, философията намира проблеми и решения, определящи хода на цивилизацията и на нашето разбиране за света. ... |
|
|
През XXI век наблюдаваме нови явления в полето на масовата психика и колективното поведение. Точно такъв е случаят с обекта на изследването на доайена на българската социална психология проф. Дончо Градев - т.нар. "щастливи тълпи". То ни предлага не само терминологична иновация и нетрадиционна гледна точка, но и систематична диагностика и задълбочено теоретично обяснение на едно съвременно превъплъщение на феномените на тълпата, много по-масово, по-трудно разпознаваемо и в известен смисъл по-опасно от разгневената улична маса. ... |
|
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
