Към феноменология на антропологичния опит. Съставител: Кольо Коев. ... Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене. Колекцията върви по стъпките на изданието ни Светът, който живеем (2022) и се вглежда по-внимателно във феноменологичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свързани с отношението родно / чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването. Акцентът върху феноменологичната антропология на Хусерл дава видимост и на радикализма ... |
|
|
С появата на тома Признанията на плътта преди една година известната по-рано като 3-томна поредица бе допълнена с извадения от архива на Фуко след смъртта му дългоочакван четвърти том. Ето какво пише самият Фуко:"Първоначалният проект на тази поредица от изследвания... беше да се разбере как в модерните западни общества се е конституирало нещо като опит за сексуалността - познато понятие, което обаче всъщност не се появява преди началото на XIX в. Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на ... |
|
|
История на една европейска идея. Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж? Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото? Може би с признаване имаме предвид по-скоро морален акт? Или е процесът, в който познаваме как стоят нещата в действителност? Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването. Навлизаме в историята на политическите - но и на моралните - идеи. Проясняваме за нас ... |
|
|
Съставител: Иван Дулов. ... Оставащото е това, което идва от миналото, което е завещано от миналото, а Ставащото е това, което ще бъде в идното (a venir) - това, което ще стане. Между тях (минало и бъдеще) се разполага предаването. Бъдещето не е гарантирано като автоматично и механично идващо след миналото и настоящето, а бива активно, чрез процеса на предаването (трансмисията), в случая - предаването на психоанализата. Можем да кажем, че именно това бъдно (venir) е несигурно, и че то (бъдното) отваря едно поле, в което се поставя въпроса за субективността, пред която ни изпратя психоаналитичната практика, във всяка ... |
|
|
Философията: От етика до метафизика ще разшири възгледите ви, ще задейства невроните ви на бързи обороти и ще подложи на съмнение знанията ви. Ще откриете, че не може да се доверите дори на сетивата си - макар те вероятно да са всичко, с което разполагате. Пълна с философски загадки, интригували най-великите умове, с любопитни въпроси, разкриващи непоследователността на идеите ни, с неразрешими логически парадокси и морални дилеми, подтикващи ни да преосмислим последствията от убежденията ни. Тази книга ви предлага главоблъсканици, с които да упражнявате с удоволствие интелекта си. ... |
|
|
Какво представлява масата и как тя упражнява влияние върху живота на индивида? В този труд д-р Зигмунд Фройд се стреми да даде отговор на тези и още въпроси, свързани с отделния индивид като част от тълпата. За целите на изследването си Фройд прави препратки към известни трудове на Густав Льобон, Уилям Магдугъл и Уилфред Тротър, които пишат за тълпата и стадния инстинкт. Техните открития, допълнени с любопитните размишления на Фройд, ни дават по-ясна представа за същността на масата. В Психология на масите на достъпен език се поясняват понятия като сугестия, либидо, идентификация и как те биват използвани в контекста ... |
|
|
Малка книга с големи идеи. Защо хората обичат да гледат страшни филми? Трябва ли да се уповаваме на вярата в съществуването на Бог? Защо удоволствието е нещо по-добро от болката? И кога една патица всъщност не е патица? Философията накратко е завладяващо пътешествие към отговорите, които някои от най-великите умове през последните 2500 години са дали на големите въпроси за живота и Вселената. Тук са Сун Дзъ, който ни учи как да победим в настолна игра, Фройд, който разгадава нашите комплекси, Дьо Бовоар, която твърди, че майчинският инстинкт е само мит, Кант и неговата феноменология, Шопенхауер, Хегел, ... |
|
|
Постигането на понятието за личност в богословските спорове за Светата Троица II - IV век."Християнството, за разлика от останалите монотеистични (авраамични) религии изповядва нещо парадоксално: изповядва Три отделни и различни една от друга Личности... Същевременно обаче християнството изповядва (и ето в това е парадоксът), че тези Три различни една от друга Личности - Отецът, Неговият Син и Духът Свети са... Едно и също Същество, че Те - и Трите - са Единият и Единствен Бог. Когото познаваме. Как християните обясняват на разума това, което с увереност утвърждават като откровило им се? Как свидетелстват пред света, ... |
|
|
"Съществуването предшества същността. За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнание, че съществува. Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество. Всъщност ние представляваме свобода, която избира, но не избираме да бъдем свободни: осъдени сме на свобода. Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни." Жан-Пол Сартр Екзистенциализмът е хуманизъм е стенографираният текст, почти нередактиран от Сартър, на лекцията, изнесена от него в парижката зала Сантро на 29 октомври 1945 г. по покана на клуб ... |
|
|
Книгата съдържа превода на Аристотеловия трактат За небето - основополагащото космологично съчинение, което в продължение на почти две хилядолетия е определяло в голяма степен представите на повечето антични и средновековни философи за строежа на космоса. Той е обединен в едно книжно тяло с Епиномис - може би последния Платонов диалог. За авторството на този диалог се спори, като авторът му се търси сред членовете на Академията - някои от студентите на Платон, които са били там в последните две десетилетия на живота му. Този диалог може да осветли неясни страни на интелектуалните спорове в Академията и да подпомогне ... |
|
|
Опитите за обективиране на субективни явления е стремеж, съпътстващ човечеството през целия му жизнен път, без значение от цената. А тя често е загуба на усещането за близост с Другия, който става чужд, когато направим опит да го поместим в понятие, в категория, да го дефинираме или групираме по сходен белег. Настоящото изследване представя наративната етика като парадигма, чието имплементиране в клинични подходи и методи за лечение на депресивни състояния предполага развитието на разбиране за човешките същества като нуждаещи се от смисъл, цел и усещане за вътрешна ценност. Подобно разбиране изисква чувствителност към ... |
|
|
Защо изкуството е важно и ценно? Защо днес изкуство и реалност, "добро" и "лошо" изкуство са неразличими? Епистемичната, етичната и естетическата несигурност относно качествата на съвременното изкуство са се превърнали в норма, което води до приемане за единствено релевантно количественото му оценяване като цена в рамките на пазара - тя се превръща в признание за естетическа ценност. Как чрез различни механизми, институции и фактори се формират ценностите на големи маси от хора, убеждавайки ги, че интерпретацията и образа могат да заменят същността и фактите? Загубили ли сме връзката си с реалността, ... |
