Обявеният за философ на песимизма Артур Шопенхауер е роден в Полша на 22 февруари 1788 г. в семейство на заможен търговец. Очакванията да наследи семейния бизнес отрано са попарени заради отявления интерес на младежа към философията и хуманитарните дисциплини. Честите конфликти на тази тема с амбициозните родители са прекратени с внезапната смърт на влиятелния търговец и младият Шопенхауер се посвещава изцяло на философията. Слуша лекции в Гьотинген при изтъкнатия по това време философ скептик Готлоб Шулце, възхищава се на Платон и Имануел Кант. В университета в Берлин пък Гьоте и Фридрих Майер го запознават с ... |
|
|
"На мен ми се струва, че личният живот на всеки от нас е оформен от две неща: обстоятелствата, в които се озоваваме, и изборите, които правим. Относно първото можем малко да сторим, обаче за второто... е, добре, точно тук етиката влиза в действие. Нищо не е по-уместно в тези случаи от размишляването над проблемите за доброто и злото, правилното и погрешното, и правенето на избор, който ги отразява. Способността ни да изложим ясно възгледите си и да ги обосновем рационално, когато става дума за морални въпроси, е незаменим начин да подредим ценностите, според които искаме да живеем, и да подкрепим личната си почтеност ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
|
Идеалното въведение в света на психологията за тези, които искат да придобият обща представа за тази област на науката, без да им се налага да четат дебел учебник. Четивен и достъпен светкавичен обзор на всички ключови течения в психологията, за които трябва да знаете. Ако искате да правите разлика между Фройд и Юнг и между Милграм и Маслоу, затегнете коланите и се впуснете в тази вихрена обиколка на най-важните събития и идеи в психологията. В книгата са включени кратки и достъпни статии за: пионерите, положили основите на съвременната психология; известни (и често противоречиви) експерименти и отзвука от тях; ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката. ... След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината ... |
|
|
За какво е човешкият живот? Какво означава да си истински човек? Предопределен ли съм от условията при моето раждане, или мога да ги променя? Как разбирам и се справям с надеждите, страховете и тревогите, които оформят живота ми? Това са екзистенциални въпроси. Те не изискват цялостно обяснение за природата на реалността. Нито пък може да им се отговори с научни понятия. Те започват с основния факт, че хората живеят в релация със света около тях. Хората имат проекти, които искат да осъществят; техните избори са основани на надежди за бъдещето. Все пак животът е краен и ние се изправяме пред неизбежната смърт. И какво, ... |
|
|
"Развитието на философията през двайсете години на XX век бе съсредоточено предимно върху езика на науката и за този на пръв поглед необичаен развой имаше много причини. Философите в началото на XX век бяха уморени от метафизика и онтология, бяха уморени от школната философия и нейните азбучни истини, наследили духа на последните архитектоници във философията. Величието на една идея е в това да бъде развенчана. Ако парадигмата на Коперник не бе заменила парадигмата на Птолемей, щяхме ли да ценим нейна-та значимост, или просто щяхме да я приемаме като досадна очевидност, толкова досадна, колкото безброй пъти да ... |
|
|
Изкуството на войната от древнокитайския пълководец и философ Сун Дзъ е най знаменитият военен трактат на всички времена, но и гениално творение - защото е много повече от наръчник по военно дело. Пестеливият, учудващо поетичен текст е образец на изящна словесност, а избистрените в него правила далеч надхвърлят конкретните рамки, обхващат цялото битие и са залог за успех във всички житейски области. Уроците по стратегия и тактика на Сун Дзъ са способ за човека да стане господар на съдбата си."Да водиш битки и неизменно да печелиш победи, не е върховното превъзходство. Върховното превъзходство е да покориш врага, ... |
|
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |
|
|
Често пъти в общуването си ние използваме изрази като "ябълка на раздора", "ахилесова пета", "дамоклев меч", "зарът е хвърлен". И отлично разбираме какво означават те. Ала ако ни попитат как са възникнали, със сигурност бихме се замислили. Е, след прочита на тази чудесно написана книга това вече няма да е проблем. Авторът Владета Янкович, е известен сръбски политик, но наред с това и професор, философ, писател и литературен теоретик. Отличното му познаване на старата история и увлекателното му разказваческо умение си дават среща тук в книгата Мъдрости от Античността. Кратко, ... |
