Станислав Станилов е роден в Габрово през 1943 г. Средното си образование завършва в Априловската гимназия (1961), висшето по история във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1968). Уредник в Окръжния исторически музей - Шумен (1969-1972), аспирант в Археологическия институт с музей при БАН (1972-1975), уредник и научен сътрудник в Музей за история на София (1976-1979). От 1979 до 2017 г. научен сътрудник I степен (главен асистент) - старши научен сътрудник II степен (доцент), - доктор на историческите науки - старши научен сътрудник I степен (професор). Ръководител на Секцията за ... |
|
|
"Трудно бихме могли да си представим съвременната детска литература без впечатляващото и блестящо творческо присъствие на Леда Милева. Няколко поколения деца и юноши израстват с нейните прелестни и вълнуващи книги. Тази авторка притежава въображение, способно да мечтае и да създава приказки. Присъщ ѝ е рядко срещаният усет за границата между измислицата и реалността, тя е разгадала чудната детска способност за самосъздаване на свое особено пространство и време (колкото реални, толкова и фантастични), които се подчиняват предимно на прищевките на играта..." Иван Гранитски ... |
|
|
"Първият брой на Българан се появява на 10 януари 1904 г., замислен и изготвен от двамата млади списователи Александър Кипров и Христо Силянов, а след третия брой вестничето е поето от опитните редактори и близки приятели Александър Божинов и Елин Пелин и то много скоро се превръща в едно от най-значителните хумористични издания в историята на българската журналистика и на националната ни култура. Около него бързо се създава широк кръг от видни български интелектуалци, които напълно споделят неговата критична насоченост, абсолютната му политическа независимост и модерната му естетическа линия. Явлението Българан все ... |
|
|
"Като единствено справедливо средство на творчество върху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно - да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а - ролята. Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един ... |
|
|
"С трепет посвещавам "скромний си трудец" на един такъв достоен читател. Когато бях студент, възкликнах по повод предложен от него анализ: "За красотата трябва да се говори красиво!" Асистентът замислено изрече: "Колегата може би има право... За красотата трябва да се говори красиво?! Това означава ли, че за кръга трябва да се говори кръгло?" Просто си размишляваше на глас. Четири десетилетия оттогава, много кръгли глупости потънаха в кръговете на забравата (за да отворят място на други окръглености), а размишляващият глас на Никола Георгиев продължава да звучи - научно и... наистина ... |
|
|
"Друг начин на мислене" е естествено продължение на предишните книги на автора: "Философия на литературната история" (2004), "Разумът в българската история" (2005) и "Малкият народ" (2007). В тези свои трудове Панко Анчев задълбочи своя нестандартен подход към проблемите на литературата, културата, историята, политиката. "Друг начин на мислене" дава ново знание за известни факти и явления. Тази книга е съставена от хипотези, опитващи се да насочат вниманието върху въпроси, върху които хуманитарните науки не веднъж са се замисляли, но не са им давали точно тълкувание и ... |
