През 2022 г. Юрген Хабермас, големият съвременен мислител на социалното, 60 години след публикуването на своя легендарен опус Структурни изменения на публичността (1962), ни предлага своеобразна втора част на тази брилянтна класика. Книгата е преосмисляне в духа на днешния ден на Хабермасовото понятие, което днес приемаме за саморазбиращо се, но навремето отключи истинска революция в мисленето: публичност. Преосмисляне, свързано с дигиталната епоха и дигиталните медии, социалните мрежи и техните претенции да бъдат ултрадемократични, докато всъщност пренебрегват фундаментални ориентири като самата истина, като ... |
|
|
"Предлаганият тук текст е серия от многократно преиздавани десет лекции с общо заглавие Пътища към философското мислене. Въведение в основните понятия, четени от Бохенски между май и юли 1958 г. по Баварското радио. Философията е екзистенциален ангажимент в гигантомахията за битието. Толкова повече че - питаме ли Бохенски - човекът, всеки човек, е определен за философстванее, независимо дали го иска или не. При което, въпреки чудовищните трудности, които носи със себе си, убеден е той, философстването е едно от най-красивите и благородни неща в човешкия живот. От този именно хоризонт Юзеф Мария Францишчек Емануел ... |
|
|
"На мен ми се струва, че личният живот на всеки от нас е оформен от две неща: обстоятелствата, в които се озоваваме, и изборите, които правим. Относно първото можем малко да сторим, обаче за второто... е, добре, точно тук етиката влиза в действие. Нищо не е по-уместно в тези случаи от размишляването над проблемите за доброто и злото, правилното и погрешното, и правенето на избор, който ги отразява. Способността ни да изложим ясно възгледите си и да ги обосновем рационално, когато става дума за морални въпроси, е незаменим начин да подредим ценностите, според които искаме да живеем, и да подкрепим личната си почтеност ... |
|
|
Статиите, представени в сборника, са писани в различни периоди. Колекцията е съставена с намерение да се представят ключови позиции на Сергей Герджиков, развивани в продължение на десетилетия. Статиите по форма са тези, аргументации и проверки на тезите в релевантни научни теории. Добрите философски изследвания са научно и културно компетентни в конкретни проблемни ситуации. Целта на автора е да представи специфични изследвания, а не фундаментални метафизични концепции, още по-малко съдбовни интерпретации. Сборникът е разделен на три големи теми, по които авторът работи в последните две десетилетия: Отношения и ... |
|
|
Под редакцията на Жан-Франсоа Мармион. ... Възможен ли е свят без глупаци? Всъщност не. Глупостта, оказва се, е универсално явление. Всички я търпим в ежедневния си живот. Срещаме високопоставени глупаци, невежи идиоти, недодялани простаци, автентични тъпаци, войнствени загубеняци, самонадеяни малоумници, образовани имбецили... Няма граници за човешката глупост. Нещо повече: всички ние в един или друг случай сме постъпвали глупаво. Можем обаче да се опитаме да дефинираме човешката глупост. Може би ако разберем нейната природа, по-успешно ще се преборим с нея. Именно такава е целта на настоящата книга. Психолози, ... |
|
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
|
"Този разказ принадлежи на една вече сериозна традиция, която е забравила началото си във въпроса как да мислим законите на нещо, което изглежда да няма закони - модерната свобода. Как да мислим структурите на човешката дейност, която изглежда все по-освободена от авторитети, от поведенчески кодове, от нормативни предписания и която тъкмо в тази си напредваща освободеност става нарастваща производителна сила." Милена Якимова ... |
|
|
"Под ред и дисциплина следва да се разбира организацията на армията в присъщите ѝ подразделения, подреждането на офицерите по ранг, поддръжка на пътищата, по които запасите и продоволствията да достигнат до армията, както и контролът върху военните разходи." Сун Дзъ ... |
|
|
"Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята парадигма, за методологическата си програма, за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива следвания. Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа. Размишленията на Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни ... |
|
|
Тринадесета книга от поредицата "Философия за всеки". Човекът, прекрачил границата между съзнавано и несъзнавано и наричан бащата на психоанализата, е австрийският лекар Зигмунд Фройд, психолог и влиятелен мислител от началото на 20. век. Фройд е роден на 6 май 1856 г. в бедно еврейско семейство в град Фрайберг (днес Пршибор) в Моравия, тогава част от Австрийската империя, и е кръстен Зигизмунд Шломо на дядо му в духа на семейната традиция; когато е навършва 17 години, бъдещият психоаналитик променя кръщелното си име на Зигмунд. Обхватът на интересите на Фройд и неговото професионално обучение е широк, но той ... |
|
|
"За естетиката е писано много и заедно с това твърде различно. Желаещият да навлезе в една теория на изкуството, обединяваща понятия, категории и принципи, бързо се обърква и уморява от различните гледни точки и стилове на изразяване. Част от авторите залагат на визуалните изкуства, за да докажат твърденията си, други са вещи в литературата, поезията или театъра. За киното се е изписало безчет в новото време. Музиката е по-труден материал за анализ. Тя е абстрактна като изразни средства, а и не е визуална. Нейната сюжетност е по-индиректна и не се обяснява толкова лесно. А и много изследователи не са толкова " ... |
