Етика и политика. Искаме да защитим ненасилието? Или оправданата употреба на насилие? Но първо, нека се разберем какво означават понятията насилие и ненасилие? Уязвяващото говорене насилие ли е? Може би физическият бой и болката го дефинират? Икономическите структури дали упражняват насилие? Или само правоохранителните органи го излъчват и прилагат? Ето че етическият дебат се превръща в спор за дефиниции. И една от целите на тази книга е да покаже колко трудно е да се открият те - защото винаги обслужват политически интереси. Тъкмо конструирането на нова рамка за схващане на насилието е една от задачите тук. Етиката се ... |
|
|
Блез Паскал (1623 - 1662) е наричан архитектът на модерната цивилизация. Брилянтен учен - математик, физик, механик и изобретател, той проявява способностите си още в ранна младежка възраст. Сред заслугите му са реализацията на един от първите образци на изчислителна машина, авторството наосновния закон на хидростатиката и на теоремата за коничните сечения, полагането на основите на математическия анализ, теорията на вероятностите и проективната геометрия, както и емпиричното доказателство за съществуването на вакуума. Но Паскал е също така забележителен писател, класик на френската литература, християнски теолог и ... |
|
|
"За естетиката е писано много и заедно с това твърде различно. Желаещият да навлезе в една теория на изкуството, обединяваща понятия, категории и принципи, бързо се обърква и уморява от различните гледни точки и стилове на изразяване. Част от авторите залагат на визуалните изкуства, за да докажат твърденията си, други са вещи в литературата, поезията или театъра. За киното се е изписало безчет в новото време. Музиката е по-труден материал за анализ. Тя е абстрактна като изразни средства, а и не е визуална. Нейната сюжетност е по-индиректна и не се обяснява толкова лесно. А и много изследователи не са толкова " ... |
|
|
Хуманистичният патос на трансценденталната антропология се представя като критическо преосмисляне на ковариантните взаимодействия на природата, екзистенцията и битието на човека. Природата векува еволюционно, но и инволюционно, като за нейното устойчиво съществуване човекът не е основен фактор. Той е една от многото компоненти, която донякъде спъва хармоничното възпроизвеждане на природата. Екзистенцията на човека е екстатично зададена от трансценденцията, нищото и смъртта. Тя е своеобразен въртоп, който все още търси езика на своето прояснено присъствие в света, като тягостно се заплита в отчуждението и стремглаво ... |
|
|
"Идеята за проза" е една от най-оригиналните книги на Агамбен. Тя се състои от няколко десетки текста ("Идеята за проза" е името само на един от тях) в неопределен жанр, най-близо до есето, посветени на основните неща, или места, които изграждат света на човешкото. От друга гледна точка: състои се от нестандартни във висша степен опити да се дефинират основните категории на хуманитарните и социалните науки. От трети ъгъл, книгата надхвърля полето на философското, за да стъпи отвъд и без това невинаги ясно откроения ръб с литературата. В четвърти аспект книгата е вид експеримент, който заличава не ... |
|
|
Problem and Perspectives. ... New Realism is a movement in philosophy initiated in 2011 by Maurizio Ferraris (University of Turin) and Markus Gabriel (University of Bonn). It has already had success in prompting debates on the perspectives for a realist turn in philosophy. Hundreds of articles pro and contra New Realism have been published, some authored by distinguished contemporary thinkers. All over the world there have been international forums related to the movement. The main task of New Realism is to develop a theoretical alternative to postmodernism and other antirealist traditions in contemporary philosophy. ... |
|
|
Статиите, представени в сборника, са писани в различни периоди. Колекцията е съставена с намерение да се представят ключови позиции на Сергей Герджиков, развивани в продължение на десетилетия. Статиите по форма са тези, аргументации и проверки на тезите в релевантни научни теории. Добрите философски изследвания са научно и културно компетентни в конкретни проблемни ситуации. Целта на автора е да представи специфични изследвания, а не фундаментални метафизични концепции, още по-малко съдбовни интерпретации. Сборникът е разделен на три големи теми, по които авторът работи в последните две десетилетия: Отношения и ... |
|
|
Под редакцията на Жан-Франсоа Мармион. ... Възможен ли е свят без глупаци? Всъщност не. Глупостта, оказва се, е универсално явление. Всички я търпим в ежедневния си живот. Срещаме високопоставени глупаци, невежи идиоти, недодялани простаци, автентични тъпаци, войнствени загубеняци, самонадеяни малоумници, образовани имбецили... Няма граници за човешката глупост. Нещо повече: всички ние в един или друг случай сме постъпвали глупаво. Можем обаче да се опитаме да дефинираме човешката глупост. Може би ако разберем нейната природа, по-успешно ще се преборим с нея. Именно такава е целта на настоящата книга. Психолози, ... |
|
|
Като главна съставка на всяко критично действие мисленето е аскетика на ума, разчитаща на радикален субект, който мисли "на голо". При това задължително за мисленето на субекта е то непременно да бъде некоректно - независимо от цената. Дискурсивните практики на голото мислене са своевременни и крайни: понасяне и превъзмогване на действителност през призмата на категорична редукция на заварения свят в конкретна утопия. Априорни задължения от всекидневно естество имаме единствено към конкретното... Петър Горанов е доктор по философия; автор на "Нищо особено" (2013) и на още други изречения и съждения, ... |
|
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
|
"Този разказ принадлежи на една вече сериозна традиция, която е забравила началото си във въпроса как да мислим законите на нещо, което изглежда да няма закони - модерната свобода. Как да мислим структурите на човешката дейност, която изглежда все по-освободена от авторитети, от поведенчески кодове, от нормативни предписания и която тъкмо в тази си напредваща освободеност става нарастваща производителна сила." Милена Якимова ... |
