"В продължение на повече от две десетилетия Д-р Живко Войников се утвърди не само като изследовател с широки, разностранни интереси и задълбочени познания, но и като безкомпромисен защитник на историческата истина - истината такава, каквато е, независимо дали на някого това му харесва или не. Неговите проучвания привличат една по правило интелигентна и критично мислеща публика, която държи на обективния прочит на документите и събитията, а не на самоцелното търсене на сензации и патриотарски изблици. Казаното със сигурност се отнася и за най-новата книга на Д-р Войников. Българската историческа наука и обществена ... |
|
През времето на шестгодишното си заточение на остров Света Елена, от Ватерло смъртта си през 1821 г., Наполеон диктувал на генералите, придружили го в неговото изгнаничество, своите мемоари, бележки, писма и военни коментари. Впоследствие той ги редактирал собственоръчно. Наполеон използвал годините на своето пленничество, за да обясни писмена форма мотивите, убежденията и съмненията, определяли неговите действия; да анализира своята стратегия, трансформирала Френската революция в Първата империя, както и тактиката с която той превръща своята Велика Армия в инструмент за завладяването на Европа. Той описва своето ... |
|
В тази книга Марк Солонин изобличително придава нов смисъл на значими събития от Втората световна война, позовавайки се на разсекретени в последните години архивни документи от Министерството на отбраната на Руската федерация. Под прицела на публициста попадат дипломатически и военни игри, предшестващи т.н. Велика Отечествена война (22 юни 1941 - 9 май 1945), разгрома на механизираните корпуси на Съветската армия през първия месец на войната, блокадата на Ленинград, доставките по договора заем-наем, създаването на атомното оръжие и други. Верен на стила си, Марк Солонин предоставя факти, но без да натрапва свои изводи, ... |
|
Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |