"В Годината, която започна в неделя Яница Радева разгръща едно майсторско модерно писане - чрез употребата на различни модалности на езика, тя съчетава събития и психика. Романовият свят е убедителен, прочитът - емоционален, а внушенията, постигнати по художествен път, са човешки и ценностно ориентирани." Младен Влашки "Книгата на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, ... |
|
|
"Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо." Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Нейни стихотворения са носители на награди и са ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното." Георги Господинов Подреждане С майка ми подреждаме прането сгъваме миналото отляво чаршафите отдясно прибираме времето от птостора скъсило се с година ... |
|
|
"Човекът, който си тръгва" на Камелия Панайотова се откроява с прецизност при композиционните решения, със стиловата си монолитност и тематичната си единност."Умението / да изписваш думите / е нищо повече от / порив на съмнението, / че съществуваш. - това ще ви посрещне още на "крилцето" на корицата на тази книга. Точно така казано - за да ви припомни, че поезията е не изблик и "претворяване" на емоции, а напрегнато екзистенциално питане. И ще ви покани точно през този ключ да пътувате през и чрез следващите 35 стихотворения. И това пътешествие ще ангажира пределно цялата ви окултурена ... |
|
|
"С Калина имаме общ терапевт - Езика! Заедно се учим и да споделяме открито уязвимостта си, и да пазим животворните тайни на преносните значения. Разпознахме се по сенките. А след тези стихотворения сенките са много по-вежливи с нас." Марин Бодаков "Познах те по сянката" е книга за деликатното преброяване на белезите на тялото, "натрошено от символи, книга за осиновяването на "ничии бездни", но и за хоризонта, който може да превърне всичко това в свобода." Валентин Дишев Калина Линкова е родена на 21 май 1985 г. в Пловдив. Завършва Езикова гимназия "Пловдив" с профил ... |
|
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
|
Една книга, в която преминаването през "реката на своя страх" се оказва сродяване със света."В тази книга, в която сходствата очертават релефа на различията, но не за да го превърнат в непреодолим склон, а за да потърсят мярата на неговото смирение. Чрез думи, които "пускат корени между сърцето и ребрата" в свят в който "Целият имагинерен баланс на човечеството / се разлюлява под топлия тласък на дъха, / шепнещ в ушната ти мида, / "какво ако". Вече знаете защо тази книга трябва да бъде прочетена и обичана, нали?" Валентин Дишев Зорница Иванова е родена през 1996 г. в град ... |
|
|
"Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска - живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш - дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява - ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор." Валентин Дишев ... |
|
|
"миглите ми пожълтяха появиха се летни лунички и нова гънка около усмивката забравих няколко неща: пътя до офиса кредитната си карта затворените обувки и теб съседката ми каза че приличам на дъщеря ѝ преди да полети от осмия етаж изглеждала безгрижна" Ева Гочева Ева Гочева е родена в град Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Освен поезия пише и проза. Нейни произведения са публикувани в Литературен вестник, Словото днес и десетки онлайн издания за литература и изкуство. Съвсем друга история е дебютната ѝ стихосбирка. ... |
|
|
“Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас. ... |
|
|
След като един "повод за небе" (1993) "на 22" (2004), скрит в "апокриф за дъжд" (2004), прораства в "небе на 33" (2007), Азиз започва "околосветска обиколка на липсата" (2016), но междувременно установява, че земята е плоска и решава да я доведе до край поне на думи, които години наред, още преди да са видели бял свят, затиска между кориците на тази книга. Смазани под тежестта им, те я преброждат от кора до кора и като не откриват никакъв изход, се групират в стихотворения и започват да дебнат от страниците ѝ за читателски ръце и очи, по които да се изкатерят навън. ... |
