Вълче вино е първият сборник с разкази на автора Иво Величков, които са писани още в началото на XXI век. С години, посветени на разгадаването на човешката душа и нейните сенки, автора преплита в историите си вечните въпроси за смисъла на изборите ни и невидимите нишки на съдбата. Сборникът е покана към читателя да се потопи в необузданата, понякога невидима, понякога ранима, нерядко сурова, но вечна и непреходна красота на живота."Зная, че ти е трудно да разбереш, трудно ти е дори да си го представиш, но не е твоя вината - та кога ръката ти е била в устата на вълк? Кога си заставал на ръба между живота и смъртта - ... |
|
Годината е 1866. Ирландска монахиня, прелъстена и изоставена от чилийски аристократ, ражда момиче, Емилия дел Валие. Отгледана от любящ втори баща, тя израства като независима личност, противопоставя се на обществените норми и се отдава на призванието си да пише. Изпратена като репортер в Чили по време на гражданска война, Емилия е изправена пред изпитания. Там среща баща си и разцъфва голямата ѝ любов. Емилия дел Валие е поредният пълнокръвен женски образ, изваян умело от Исабел Алиенде, в този завладяващ роман за любов и война, за преоткриване на себе си и за себеутвърждаване. ... |
|
Определят я като най-елегантната дама и бижуто на София. За мнозина Мария Конакчиева е много повече. Тя е вдъхновение, енциклопедия на активностите на Френския културен институт и пример за вродена аристократичност. Само месец преди Франция да отбележи националния си празник на 14 юли, своята българска премиера ще направи автобиографичната ѝ книга - Влюбена в живота, която, както в песента и в живота на Джоузефин Бейкър, е събрала двете си любови - страната, в която се ражда, и страната, в която припознава дома на своето сърце. За Мария Конакчиева това са България и Франция и целият ѝ личен и професионален ... |
|
Шестнайсетгодишната Дида е оградила себе си, мечтите си и живота си с правила, които спазва стриктно. До един безумен майски ден, в който всичко се променя. Ден, изпълнен с толкова много противоречия. Ден, в който маковете са кървавочервени, а мечтите - болезнено далечни... Ден, в който една-единствена дума пулсира натрапчиво в мозъка ѝ като все още жива пъпна връв: Мама."Дида седеше на любимото си място - беше ѝ като запазена марка. На ръба. На ръба на прозореца, точно там, където започват мечтите и свършва адът. Обичаше да е с гръб към всички останали мизерни същества и за части от секундата да се ... |