"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
Романът "Голият обяд" вижда бял свят за първи път в Париж през 1959 г. благодарение на "Олимпия прес" (издателството, обнародвало за първи път също "Лолита" на Владимир Набоков и "Тропиците" на Хенри Милър, недопустими в страната на авторите поради същите съображение) и незабавно се превръща в един от най-важните романи на ХХ век, който преразглежда цялата американска култура. ... |
|
Книга за трудните решения, уродливото лице на насилието и крехката прегръдка на човечността. За локалното срещу глобалното. Книга, чийто изящен език подканва да прекрачим границите на личното си удобство, да пуснем света при себе си и да бъдем хора. Сладкодумно и убедително четиво, в което трептящата надежда е примесена с раздираща болка. Сломена от неочакваната смърт на съпруга си, Сара се сближава с младата жена, с която споделя дома си. Мъката и неизказаната тъга се врязват в душите им, изолират ги от света в техен собствен остров, обитаван от призраците на миналото. Мистерията, която витае около тях, е движещата сила, ... |
|
Олдъс Хъксли (1894 - 1963) пише едни от най-известните си произведения - "Дверите на възприятието" и "Раят и Адът", в края на живота си, воден от стремежа си да постигне ново разбиране за света. Те стават симптоматични за цяло едно поколение. Скандални в годините на написването си (1956), тези две трудно определими по жанр произведения шокират и днес. С образния си език Хъксли ни въвежда в една друга действителност, търси една друга реалност, прониква зад булото на всекидневието и ни доближава до неизвестното, скрито в самите нас. ... |
|
"Границите на удоволствието все още не са известни, нито дефинирани." ... Тарквин Уинът, англичанин с благородно потекло, е голям гастроном, отличен разказвач и комичен сноб с невероятна ерудиция. Освен това е напълно луд, а историята му, разказана през призмата на любовта към изтънчено приготвената храна, е истински литературен деликатес за хората с чувствително небце и вкус към по-изтънчените удоволствия в живота. "Изключително забавление... блестящо чувство за хумор, смайващи инвенции, изненадваща развръзка - тази книга провокира, озадачава и разсмива." Ню Йорк Таймс "Екзотична готварска книга, ... |
|
Нобелова награда за литература. ... "Бог да бди над детето" е първия роман на Тони Морисън, чието действие се развива в настоящето. В него, носителката на Нобелова награда за литература тъче история за начините, по които страданието в детството оформя и разрушава живота на човека. В центъра на историята стои млада жена, чиято изумителна синьо-черна кожа е просто един аспект от същността ѝ. Само елемент от красотата, увереността, смелост и успеха в живота ѝ. Но елемент, заради който нейната светлокожа майка я лишава дори от най-дребния жест на любов. Тук е мъжът, който героинята обича, и който губи ... |
|
Пленница между две несъвместими култури. ... "Все още съм жива, ала постоянно мисля за смъртта. Ден и нощ чувам заплахите на близките си и страхът ми е толкова силен, че не ми позволява да водя нормален живот. Много бих искала да живея като обикновените австрийски момичета, но не мога. Родителите ми заплашват да ме убият. Аз съм пленница между две несъвместими култури. Името ми е Сабатина Джеймс. А това е моята история." Сабатина (името е псевдоним) е на десет години, когато семейството ѝ се мести да живее от Пакистан в Австрия. Момичето бързо научава езика, попива културата и свободата в новата страна и ... |
|
В богатото творчество на Фьодор Михайлович Достоевски особено място заема повестта Бели нощи, където авторът разглежда една от любимите си теми - конфликтът между мечтите и реалността. Главният герой в повестта е романтичен млад мъж, който живее в свят на фантазии. Прекалено затворен, той прекарва времето си в четене, бленуване и самотни разходки из улиците на Санкт Петербург, докато съдбата не го среща с красива непозната, в която се влюбва. Но дали любовта е такава, каквато я описват книгите? "Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само когато сме млади, любезни читателю. Небето беше такова звездно, ... |
|
"Империя" ни води на увлекателно пътешествие от опиумните полета на Китай до далечна Африка... ... Дали Британската империя е управлявала своите колонии справедливо? Вярвате ли, че е "цивилизовала" успешно диваците от далечните земи? На тези и много други въпроси отговаря известният писател и журналист на BBC - Джеръми Паксман. Новият роман на Паксман се фокусира върху историята на Британската империя, а по мотиви от него BBC заснема и успешен сериал. Имперският дух се усеща навсякъде, от самото съществуване на Обединеното кралство до етническото разнообразие в нейните градове. То се отразява на ... |
|
Фиаското на международния финансов елит. ... "Почти половината си живот работих в Лондонското сити, а през последните две години все се питах: какво са си мислели банкерите, като са изобретили цялата тази отрова? Знаеха ли какво правят? На никого няма да му хрумне да произвежда боклук, само за да го продава скъпо. Защо тогава всички тези прекрасни и иновативни финансови продукти се превърнаха в хартия за рециклиране, защо сме седнали върху огромното смрадливо сметище от високо котиращи се някога ценни книжа? Как стана възможно безгрижният "ламтеж" на финансовите мениджъри към все повече облаги и по-високи ... |
|
Второ преработено издание. ... Стихосбирката Изживей ме е дебютна за автора Александър Иванов."Никога не съм предполагал, че е възможно в палитрата на един артист да отсъстват цветовете, с които да създаде своя свят. Но ето, че Александър Иванов опровергава тези ми съмнения, използвайки само и единствено черния цвят от мастилницата си, чрез който успява не само да изгради свят, а и да му даде мисли, чувства, да го съживи, да го научи да диша. Може би това е имал предвид, когато ни е поканил в Изживей ме - заедно да се придвижим от сътворението си до върха на най-чистата ни мисъл. Черното е от него, а всичко ... |
|
Има такива чужденци, обикнали България повече, отколкото я тачим ние, българите. Не ги споменаваме всекидневно, но те са се посветили на отечеството ни и с делата си са го променили. Някои още крачат по широкия свят, с други се разделихме наскоро. Немалко от тях са живели преди повече от сто години. Днес също има примери как България придърпва знаменити личности с необяснимия си магнит! Скочили са в обувките ни и са ни приели с всичките кусури, таланти и народопсихология. Интелектуалци и неподкупни професионалисти, пламвали са и са горели до края на дните си от любов към България. Сред тях има писатели, картографи, ... |