Истории на легендарните воини на Елада. Спарта е един от големите феномени в човешката цивилизация, който повече от 2000 години продължава да пали въображението на хората. Военно ориентираната държавна машина на спартанците, заедно със суровите им закони и обичаи, е доминирала в Древна Гърция близо 500 години и неведнъж е служила като модел за подражание в различни епохи и страни. Някои епизоди от историята на Спарта, като подвига на Леонид и неговите 300 спартанци, са се превърнали в легенди, които човечеството преразказва отново и отново, откривайки в тях непреходни примери за героизъм и доблест. Самите спартанци не ... |
|
"Хора идват и чукат на вратата ми - доста народ наистина - и ми казват, че Записки на стария мръсник ги възбуждат. Един бродяга ми мъкне някакъв циганин и жена му и ние си лафим, плямпаме глупости, поркаме си до среднощ. Телефонистка от международните линии от Нюбърг, Ню Йорк, ми праща пари. Иска да спра да пия бира и да се храня добре. Получавам писмо от някакъв смахнат, който се подписва Крал Артур и живее на Вайн Стрийт в Холивуд и му се ще да ми помага за колонката. Един доктор чука на вратата ми: "Чета вашата колонка и мисля, че мога да ви помогна. Работил съм като психиатър". Отпратих го." Чарлс ... |
|
Артър и Джордж са израснали в два безкрайно различни свята на Британия от края на деветнайсети век: Артър в обедняло благородно семейство от Единбург, Джордж - в дома на викарий от малко село в Стафордшър. Артър става лекар, сетне писател; Джордж - адвокат в Бирмингам. Артър ще стане един от най-знаменитите хора на своето време, а Джордж упорито се труди в пълна неизвестност. Но с началото на новия век двамата се срещат след една поредица от събития, наречени във вестникарските сензационни заглавия от онова време "Злодеянията в Грейт Уайърли". Чрез комбинация от задълбочени исторически изследвания и богато ... |
|
"Въпреки живота - всичко е любов!" ... "Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. "Германия, мръсна приказка" е отвъд националният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели "Германия, мръсна приказка", и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори." Димитър Стоянович " ... |
|
Луксозно издание с твърди корици, украсено с рисувани инициални букви от художника Дамян Дамянов. ... "Търновград набрал люде, а самият обеднял и посивял. Знатните се занимават повече с магии, отколкото с молитви, простите го ударили на безгрижие, кражби и просия, а царската власт линее и си стои настрана, наслаждава се нашият застарял самодържец на боголюбиви слова, на изображения, на женска хубост и всякакви други хубости. На вечернята се молих богу да ми прости, задето напущам светата обител. Молих му се, а бях със сатаната и нарекох сатаната брат господен, та излизаше, че сега заставам между двамата да диря ... |
|
"Музиката може да няма тоналност, да няма размер, може да бъде написана във всякаква форма. Но трябва да притежава едно качество, без което според мен тя е мъртва. Именно това качество - емоционалността - има в изобилие при Георги Минчев. Удивително е, че независимо от сложността си "Концертът за пиано" се харесва на всички, без изключение. Генадий Рождественски изпадна във възторг като го чу. Слуша го и високо го оцени Дмитрий Китаенко. Концертът прави голямо впечатление и на публиката. Звуковата му структура е необикновена, нестандартна. Натрупването на напрежение сменя своята насоченост и степента на ... |
|
Пътешествието на една севернокорейка към свободата. ... Едно момиче, което минава през Ада, за да живее. Семейството на Йеонми Парк е сплотено, но суровият и контролиран от политическа пропаганда живот в Северна Корея ги подлага на множество лишения. След като баща ѝ попада в затвора, роднините ѝ са считани за престъпници и двете с майка ѝ бягат в Китай. Годината е 2007, а Парк е едва на 13. Момичето знае, че пътуването ще е трудно, но дори не подозира какви изпитания предстоят. За пребиваването си в Китай заплаща с детството си и едва не загива. Две години по-късно с майка ѝ успяват да избягат в ... |
|
Написах тази книга, която не бих приел за черна, въпреки че разказвам предимно за тъжни човешки истории. Тя не е и бяла, а е смяна на сивите нюанси, каквото е нашето ежедневие. Темите са свързани с алкохола и неговата "заслуга" да определя съдби. Описаните случаи са извадени от пъстрата ми лекарска кариера, проследена в хронологичен ред - от селски здравен участък до известни университетски клиники. Хронологията не означава биографичност. Предизвиканите размисли от конкретни случаи в практиката са резултат на убежденията ми за общество, професионализъм, етика и морал. Редките художествени измислици са само ... |
|
Завладяващ и напрегнат разказ за едно от най-изключителните събития в американската история: трагично завършилата заселническа експедиция, предвождана от братята Донър. Една истинска история, представена през призмата на свръхестественото. Злото е невидимо - и всемогъщо. Това е единственият начин да се намери обяснение за поредицата от злощастни събития, които спохождат кервана на заселниците. Оскъдните дажби, яростните вражди и мистериозната смърт на едно малко момче са докарали изолираните от света пътешественици до ръба на лудостта. И макар всички да мечтаят за онова, което ги очаква на Запад, сред тях започват да ... |
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
|
От автора на "Нива на живот", "Папагалът на Флобер" и "Предчувствие за край". ... Повечето от нас могат да разкажат една-единствена история. Не че в живота ни се случва едно-единствено нещо - безброй са събитията, които превръщаме в безброй истории. Ала само една е от значение, само една си струва да се разкаже. Ето я моята. Деветнайсетгодишният студент Пол се връща у дома за лятната ваканция и в тенис клуба среща Сюзан, самоуверена и духовита омъжена жена на четирийсет и осем. Скоро тя и Пол стават любовници и той е горд, че връзката им е бунт срещу закостенелите нрави. Двамата избягват в ... |
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |