Съставител: Владимир Градев. ... Изданието e посветено на 400-годишнината от рождението на Блез Паскал (1623 - 1662). "Съчиненията за благодатта са неизвестният шедьовър на Паскал. Те разкриват дълбочината на богословските му познания, те са ключът към разбирането на мисленето и творчеството на Паскал. Открояват характерния за Паскал опит да съгласува водещата максима на своя живот, че това, що е предмет на вярата, не може да бъде предмет на разума, с волята да узнае основанието на всяко нещо… През Съчиненията преминава големият спор за благодатта, тази тъй тайнствена основа на християнското учение." Владимир ... |
|
|
В Меланхолията Фьолдени проследява формирането на това понятие през вековете въз основа на богат материал от сферата на литературата, изобразителното изкуство, философията и други области на човешкото знание. Отчасти история на термина, отчасти анализ на меланхоличната нагласа, книгата разкрива изящно, чрез вълнуващи примери комплексния характер на меланхолията, нейната двойнствена природа. И ако животът днес е устроен по такъв начин, че на човека не му е позволено да бъде меланхолик, то все пак не бива да забравяме - твърди Фьолдени, - че меланхолията може да бъде и източник на креативност. Ласло Ф. Фьолдени (1952 г.) е ... |
|
|
В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
|
|
Като главна съставка на всяко критично действие мисленето е аскетика на ума, разчитаща на радикален субект, който мисли "на голо". При това задължително за мисленето на субекта е то непременно да бъде некоректно - независимо от цената. Дискурсивните практики на голото мислене са своевременни и крайни: понасяне и превъзмогване на действителност през призмата на категорична редукция на заварения свят в конкретна утопия. Априорни задължения от всекидневно естество имаме единствено към конкретното... Петър Горанов е доктор по философия; автор на "Нищо особено" (2013) и на още други изречения и съждения, ... |
|
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
До истинския трансцендентен покой се изкачват тези малцина, които търсят в покоя свобода и пълнота. Храмът на трансцендентния покой винаги е давал убежище и изцеление, и освобождение на тези, непоколебимите, които настойчиво са го търсили, без да се отклоняват от пътя, въпреки изпитанията и разочарованията и са се уподобили на тази душа, с описването на чийто път Мария Магдалена започва своето Евангелие. Храмът на покоя не само е заповядан от божествения дух, той е истинското място на раждането и крайната точка на пътешествието на човешкия дух на земята. Трансцендентният покой е изначално състояние на съвършено ... |
|
|
"Идеята за реинкарнацията се разглежда в две основни направления, които условно бихме могли да наречем песимистично и оптимистично. При първото, превъплъщението се схваща като един затворен кръг на сансара, на профанното съществуване, освобождението от който е твърде желателно. Второто направление разглежда реинкарнацията като постепенно развитие на душата и възможност за нейното духовно израстване и непрестанно обогатяване. Тук всяко следващо превъплъщение е както корекция на кармични фактори от миналото, така и потенция за духовно израстване. Опростеното схващане приписва песимистичното тълкуване по-скоро като ... |
|
|
"Ученикът рекъл: "– Ти отговори на всичките ми въпроси подред. Научи ме на тайната на вселената, с каква цел съм дошъл на този свят и защо се е създал светът. Разбрах какво прави човешкия живот благороден, и какво - неблагороден; че има разруха, но има и спасение. Вече знам с пълна убеденост, че побеждава светлината, че не мракът е господар! Как мога да ти служа?" Учителят отвърнал: "– Ето учението за свободата: където има насилие, там няма обич..." Хансакунда Упанишад ... |
|
|
"Този разказ принадлежи на една вече сериозна традиция, която е забравила началото си във въпроса как да мислим законите на нещо, което изглежда да няма закони - модерната свобода. Как да мислим структурите на човешката дейност, която изглежда все по-освободена от авторитети, от поведенчески кодове, от нормативни предписания и която тъкмо в тази си напредваща освободеност става нарастваща производителна сила." Милена Якимова ... |
|
|
Книгата представлява богословско-апологетично изследване върху основите за взаимодействие между религия и наука. Без да предлага лесни решения и опростенчески позиции, изследването се стреми да покаже, че религията и науката, въпреки своите особености и различия, са устремени към една цел: истината и знанието. ... |
|
|
"Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята парадигма, за методологическата си програма, за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива следвания. Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа. Размишленията на Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни ... |
|
|
Защо виденията на сестра Лусия се оказват тъй тясно свързани със световната история през XX век? По какъв начин нейната дарба е използвана за политически цели? Защо религиозните тайнства оказват решаващо влияние върху сблъсъка на католицизма и комунизма? Разследването на португалския журналист и университетски преподавател Пауло Моура обхваща периода преди и след Втората световна война. Моура, който е отличен с многобройни награди за работата си в Косово, Афганистан, Ирак, Чечения, Алжир, Ангола, Кашмир, Либия, Судан и др., умело сплита историческите факти с анализа, оригиналните хипотези и фикцията. Интригуващата ... |
