Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
До истинския трансцендентен покой се изкачват тези малцина, които търсят в покоя свобода и пълнота. Храмът на трансцендентния покой винаги е давал убежище и изцеление, и освобождение на тези, непоколебимите, които настойчиво са го търсили, без да се отклоняват от пътя, въпреки изпитанията и разочарованията и са се уподобили на тази душа, с описването на чийто път Мария Магдалена започва своето Евангелие. Храмът на покоя не само е заповядан от божествения дух, той е истинското място на раждането и крайната точка на пътешествието на човешкия дух на земята. Трансцендентният покой е изначално състояние на съвършено ... |
|
"Идеята за реинкарнацията се разглежда в две основни направления, които условно бихме могли да наречем песимистично и оптимистично. При първото, превъплъщението се схваща като един затворен кръг на сансара, на профанното съществуване, освобождението от който е твърде желателно. Второто направление разглежда реинкарнацията като постепенно развитие на душата и възможност за нейното духовно израстване и непрестанно обогатяване. Тук всяко следващо превъплъщение е както корекция на кармични фактори от миналото, така и потенция за духовно израстване. Опростеното схващане приписва песимистичното тълкуване по-скоро като ... |
|
"Ученикът рекъл: "– Ти отговори на всичките ми въпроси подред. Научи ме на тайната на вселената, с каква цел съм дошъл на този свят и защо се е създал светът. Разбрах какво прави човешкия живот благороден, и какво - неблагороден; че има разруха, но има и спасение. Вече знам с пълна убеденост, че побеждава светлината, че не мракът е господар! Как мога да ти служа?" Учителят отвърнал: "– Ето учението за свободата: където има насилие, там няма обич..." Хансакунда Упанишад ... |
|
"Този разказ принадлежи на една вече сериозна традиция, която е забравила началото си във въпроса как да мислим законите на нещо, което изглежда да няма закони - модерната свобода. Как да мислим структурите на човешката дейност, която изглежда все по-освободена от авторитети, от поведенчески кодове, от нормативни предписания и която тъкмо в тази си напредваща освободеност става нарастваща производителна сила." Милена Якимова ... |
|
Книгата представлява богословско-апологетично изследване върху основите за взаимодействие между религия и наука. Без да предлага лесни решения и опростенчески позиции, изследването се стреми да покаже, че религията и науката, въпреки своите особености и различия, са устремени към една цел: истината и знанието. ... |
|
"Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята парадигма, за методологическата си програма, за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива следвания. Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа. Размишленията на Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни ... |