Защо правим нещата по определен начин и как да променим това? Как да поставим ново начало в живота и бизнеса? Искате да промените живота си? Да започнете да тренирате редовно? Да се освободите от излишните килограми? Да откажете пушенето? Да развиете успешен бизнес? Как да го постигнете? Като промените навиците си. Ако разберете какъв е механизмът им, как възникват и как се затвърждават, тогава можете да ги накарате да работят за вас. След задълбочено проучване на навиците на отделни хора, на големи компании и дори на обществото като цяло, Чарлс Дюиг установява, че е достатъчно да променим един ключов навик, за да ... |
|
|
Езикът като прозорец към човешката природа. Стивън Пинкър, автор на изключителните научни трудове Езиковият инстинкт и Как работи умът, защитава по внушителен начин името и репутацията си на един от най-изтъкнатите съвременни учени. Блястящ психолингвист и когнитивист, Пинкър продължава да разнищва тъканта на мисленето и характеристиките на ума с интелектуално предизвикателния бестселър The Stuff Of Thought. Пинкър, който няколко години е директор на Центъра по мозъчни и когнитивни науки в Масачусетския технологичен университет, а в момента е професор по психология в Харвард, трудно може да остави равнодушен който и да ... |
|
|
Как да бъдеш човек в епохата на компютрите. ... Обвинени сте в престъпление. Ако съдбата ви зависи от решението на човек или на алгоритъм, на кого ще я поверите? Алгоритъмът е по-последователен и по-малко склонен на погрешна преценка. Човекът обаче може да ви погледне в очите, преди да отсъди. Добре дошли в епохата на алгоритмите - едно недотам далечно бъдеще, когато при вземането на важни решения, свързани със здравеопазването, транспорта, финансите, сигурността и избора какво да гледаме, къде да отидем и дори кого да изпратим в затвора, превес имат компютрите. До каква степен трябва да разчитаме на тях? Какво е ... |
|
|
В пет тома издателство "Захарий Стоянов" представя литературното наследство на Владимир Соловьов (1853-1900) в поредицата "Избрани съчинения в 5 тома". Той е считан за действителен родоначалник, основоположник на наистина блестящо направление в историята не само на руското, но и на световното духовно развитие, традиционно обозначавано като руски религиозен ренесанс. В тази поредица са включени крупни съчинения на автора в областта на философията и теологията, социологията и публицистиката, есеистиката и литературната критика. Спомена си за Соловьов Александър Блок озаглавява "Рицарят монах" ... |
|
|
Турция се връща на Балканите ... Преди всичко неоосманизмът е повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация, и особено на нейния интелектуален елит. Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света. Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички действителни и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк. ... |
|
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
|
В духовната си еволюция Владимир Соловьов (1853-1900) е изпитал влиянието на мистическите традиции на Изтока и Запада, на платонизма и неоплатонизма, на немската класическа философия, възприел и трансформирал е идеи от различни мислители - Спиноза, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман. За Соловьов обаче винаги са били характерни самостоятелността и изтънченият критицизъм, той е формирал собствения си светоглед оригинално. Философската му мисъл е последователно онтологическа, принципът за всеединство на битието при него е изначален и определящ не само онтологията, но и всички сфери на метафизиката му. Въпреки факта, че ... |
|
|
В "Парерга и паралипомена" е включена "Афоризми за житейската мъдрост", която превръща не особено известния мислител в прочут философ. ... От сравнително скромната цел да се опише животът, да се дадат принципите на една по-цялостна философска антропология, възпитателят Шопенхауер плавно преминава към наставленията за живота - за възможно най-разумния начин да се прекара онзи отрязък от време, който ни е даден от раждането до смъртта. И в това отношение ненадминати по сила и блясък са неговите "Афоризми за житейската мъдрост". Сам Шопенхауер е далеч от идеята за етическо-назидателен трактат. ... |
|
|
Книгата представя популярно етичния компонент от философската система на Айн Ранд. Тя твърди, че егоизмът е необходим елемент на индивидуализма, че човек трябва да счита себе си за най-голямата ценност и да действа воден от собствения си рационален интерес. Който отрича това исконно право на човека, директно атакува чувството му за собствено достойнство. "Добродетелта на егоизма" не е систематична дискусия по етика, а поредица от есета по онези етически теми, които се нуждаят от изясняване в днешната действителност. Книгата много точно намира междинното интелектуално равнище между философските абстракции и ... |
|
|
През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
|
В своята монография Серж Московичи подробно разглежда и анализира психологическите теории на Гюстав льо Бон, Габриел Тард, Зигмунд Фройд и др. Социалният феномен на масата, разтварянето на индивида в нея, поведението на вожда - това са основните въпроси в психологията на тълпите и авторът умело ги илюстрира с примери за взаимоотношенията между тълпите и техните лидери: Цезар, Робеспиер, Наполеон, Ленин, Мусолини, Сталин, Хитлер, Мао, Тито, Дьо Гол и др. И така, какво да се прави, когато тълпите вече са налице? Две неща, отговаря психологията на тълпите: да се открие вождът сред тях и да бъдат управлявани. ... |
|
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
