Възходи и възраждане."Бащата на историята Херодот пише за прадревните ни деди тук, че са били най-многобройният народ след индусите. Населявали са Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до поречието на Днепър и Днестър, областите около Карпатите и Панония, земите от Черно море до реките Морава и Вардар, територии в Северозападна Мала Азия... Но не виждали благоденствието в напъни да направят от това империя. Нито им трябвало да завладеят и останалия свят. Развивали своите умения да живеят творчески и съумявали да оцеляват без чуждите богатства, защото разбирали, че спечеленото с ... |
|
Това, което историците не ви казват."Въпросът кой управлява света, в който живеем, ме е интересувал още от юношеските ми години. Много години ми бяха необходими да се добера до истината. Истината е като звездите, които се появяват само в непроницаемата нощ. Тя както всички красиви неща в света - не разкрива своите желания освен на този, който пръв почувства въздействието на лъжата. Прочетох много материали от най-различни източници. Срещнах много трудности, докато пресея истината от големият баласт литература. Установих, че 90% от наличната литература се контролира и пише от много добре замаскирана задкулисна сила. ... |
|
"Уважаеми читателю, Омир със своето поетично майсторство ни потапя чрез своята Илиада не само в море от събитията на Троянската война, но чрез своите сравнения с флората, фауната, мистериите, легендите и митовете на тогавашния свят ни представя начина на живот на тогавашните хора, тяхната чувственост и жестокост, техните ценности и недъзи. Той ни запознава и с географията на средиземноморския свят и народностите участвали във войната, материалната култура и много други аспекти на тогавашния живот. Колко точно това е осъзнато от Страбон, който чете тази творба хилядолетие след като Омир я написва: "Омир е ... |
|
С предговор Народността на старите македонци от Ганчо Ценов."Приех в своя разказ като строго автентични всички твърдения, свързани с Александър и Филип, които са направени от Птолемей, син на Лаг, и от Аристобул, син на Аристобул, и които се съгласуват помежду си, а от тези твърдения, които се различават, избрах онова, което ми се струва по-достоверно и същевременно заслужава да бъде записано. Различните автори са давали различни сведения за живота на Александър и няма човек, за когото да са писали повече или писанията да са се разминавали повече помежду си, отколкото за Александър. Но според мен разказите на ... |
|
Как е било устроено обществото по време на Второто българско царство? Имало ли е тук феодализъм, подобен на западноевропейския, и каква е била йерархията в българската аристокрация? Имали ли са нашите боляри своя хералдика и свои феодални замъци? Как са се обличали? Какви са били техните права, задължения, ритуали? В Аристокрацията на Второто българско царство проф. Николай Овчаров хвърля светлина върху тези важни за историята ни, но слабо проучени въпроси. Неговото пространно и задълбочено изследване е поднесено на достъпен за широката аудитория език и е резултат от дългогодишен труд и проучвания - както на ... |
|
Изследване по историко-археологически паметници от Д. П. Даскалов. (член на Софийското археологическо дружество). С този етюд имаме за цел да проникнем, доколкото е възможно, в мрака на онзи историко-археологически лабиринт, наречен бългорология, в който се крие въпросът за произхода, бита и културата на древните българи. Безспорен факт е обаче, че най-старите сведения за българите, както и за славяните, са скрити под неизвестни и съвсем други имена. "Не са паднали от небето тия народи", казва Самоквасов, "чийто неизмерими владения и необикновеното многолюдство са учудвали историците от VI век." ... |
|
Кървавият XI век е векът на краха на Византийската империя, започнал от падането на България под византийско робство по времето на Василий II Българоубиец, и на династията Комнини, дала поредица от ярки императори и безсмъртните исторически сведения, оставени от Ана Комнина. Част от съдбовните събития, описани в превъзходния стил и белязани от дълбоките познания на акад. Фьодор Успенски в предпоследния IV том на неговата История на Византийската империя, са: появата на авантюриста Робер Гискар и действията на продължителите на неговия род; фаталния сблъсък между Римската и Византийската църква и безплодните опити за ... |
|
Трето издание в съвременен правопис: д-р Николай Иванов Колев. ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш книга от българския историк и преподавател в университета Александър фон Хумболт в Берлин д-р Ганчо Ценов (1870 - 1949) издадена през 1910 г. След нашите възрожденски писатели историци, начело с Паисий Хилендарски, следва забележителният труд на Гаврил Кръстевич през 1869 г. Кръстевич получава образованието си в Сорбоната, знае освен старогръцки и латински, западни езици и езиците на османската империя и пише своята история по всички правила на ренесансовата наука - със стриктно посочване на източниците, с ... |
|
Потопете се в една от най-знаменитите епохи в историята на човечеството! От първата смърт на Римската империя - кризата от III век - до втората ѝ смърт, когато вълните на варварските нашествия заливат цивилизацията, векът на Константин Велики е белязан от огромни преобразувания. Световната римска държава е разкъсвана от непрекъснати преврати и жестоки граждански войни, конфликтът с готите я изправя на ръба на оцеляването, а християнската революция с многобройните ѝ аспекти променя из основи живота на римляните. В това преломно време търговията и селското стопанство преживяват мащабен катаклизъм, принципатът ... |
|
С приложение от неизвестен продължител на Марцелин до 566 г."Драги читателю, в ръцете си държиш превод от руски на изданието: Марцелин Комит. Хроника. Белгород. БелГУ. 2010, което от своя страна е превод от латински на MARCELLINI COMITIS V. C. CHRONICON (Migne, Patrologia Latina, vol. 51), писана около 520 - 523 византийска година. Това е хроника на Източната Римска Империя от 379 в. г. до 534 в. г. Латинският хронист Комес Марцелин (Marcellinus Comes; † след 534 г.) произхожда от Илирик, откъдето произхождат и императорите Юстин и Юстиниан. Живял в Цариград в първите десетилетия на VI в. Той бил Comes на Юстиниан ... |
|
Включва Поучение от Владимир Всеволодович Мономах (1053 - 1125) и Продължение на Ипатиевската летопис (1111 - 1117). Повесть временных лет (Разказ за отминалите години) е най-ранният от достигналите до нас летописни сборници за руската история. Датира от началото на XII век. Сборникът е известен като част от редица летописни сборници, запазени в списъци, от които най-добрите и най-старите са Лаврентьевския от 1377 г. и Ипатьевския от 20-те години на XV век. Летописът съдържа голямо количество материали от предания, повести, легенди, устни поетични предания за различни исторически личности и събития. Преводът от руски ... |
|
21 юни 921г. - 12 май 922 г. Второ издание. ... "Драги читателю, през 921 г. от Багдат тръгва делегация (5000 души с около 3000 животни) към столицата на България на река Волга, наричана тогава Ител, град Булгар, с цел да въведе исляма по желания на царя на българите. Силната хазарска държава притеснява българите живеещи по река Волга и те се надяват, чрез приемане на исляма се получат подкрепата на Великия арабски халифат срещу Хазария, което в идните години не става. Секретарят на делегацията, Ибн Фадлан, прави изключително интересни записки за това пътуване, които за щастие са се съхранили до днес. Ибн Фадлан ... |