Хроника на Източната Римска Империя от 379 г. до 534 г.

С приложение от неизвестен продължител на Марцелин до 566 г.

"Драги читателю, в ръцете си държиш превод от руски на изданието: Марцелин Комит. Хроника. Белгород. БелГУ. 2010, което от своя страна е превод от латински на MARCELLINI COMITIS V. C. CHRONICON (Migne, Patrologia Latina, vol. 51), писана около 520 - 523 византийска година. Това е хроника на Източната Римска Империя от 379 в. г. до 534 в. г.

Латинският хронист Комес Марцелин (Marcellinus Comes; † след 534 г.) произхожда от Илирик, откъдето произхождат и императорите Юстин и Юстиниан. Живял в Цариград в първите десетилетия на VI в. Той бил Comes на Юстиниан преди да стане император (до 527). Comes е титла означаваща спътник, другар, придружител, което определя и ценността на неговите сведения, добити от лични наблюдения, или от първа ръка.

След това Марцелин станал духовник до края на живота си. Той е починал вероятно между 534 и 548 г. През живота си Марцелин пише и други произведения. Хрониката му е допълнена от неизвестен продължител до 566 в. г.

Защо тази хроника е от особена ценност за българската история? Защото сведения за действия, в които участват българи на Балканите са дадени за византийските години 499, 502, 530 и 532, а за действия на българи в Италия, в армията на родения в Дардания непобедим пълководец Белицар, за 548. Това разбира се е в рязко противоречие с онова, което се преподава днес в българските училища, че българите са дошли на Балканите едва след 680 г.

Тъй като под българи след смъртта на Атила писателите, пишещи на латински и гръцки, разбират българи, хуни и готи, то всички сведения, в които се дават във връзка с участието на готите в обществено-политическия живот на Източната римска империя, с миграцията на част от тях из Балканите и в последствие в Италия, Галия и Испания, са от значение за българската история.

И така, драги читателю, надявам се, тази малка брошурка, ще стане ценно допълнение към твоята историческа библиотека."
Д-р Николай Иванов Колев, Херцогенаурах, 24.05.2025

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de