Книгата е посветена на атентата, организиран от БКП в софийския храм Св. Неделя на 16 април 1925 година, който по брой на жертвите е ненадминат в историята на XX век. Проследени са връзките на БКП с Коминтерна в периода 1919 - 1925 година, когато българските комунисти се въоръжават и подготвят Септемврийския метеж, шпионират в полза на Съветска Русия, организират терористични акции и убийства и създават разбойнически чети заедно с дружбаши, анархисти и криминални престъпници. Всичко това те извършват в името на световната болшевишка революция срещу щедро заплащане от Москва! Книгата възкресява спомена и за Пане Бичев - ... |
|
Военноморският музей представя вълнуващия разказ за развитието на българското военно и гражданско мореплаване, историята, успехите и загубите при отбраната на морските брегове, предимствата и облагите, които ни дава морето, както и за отговорностите по неговото проучване, опазване и използване. Идеята за морски музей се ражда през 1883 г., няколко години след създаването на Българската армия и нейната Дунавска флотилия и Морска част. Създаването на Офицерско събрание в Русе през 1885 г. дава тласък в процеса на формирането му с цел усъвършенстване на знанията и способностите на офицерския състав и разпространяване на ... |
|
Първа книга от поредицата Българските генерали 1878 - 1946 г. съдържа биографични данни, засягащи жизнения път и делото на 125 генерали от Третото българско царство. Акцентът е поставен върху участието им в изграждането на Българската армия и в петте войни, в които България воюва през периода 1878 - 1946 г. Изданието обръща поглед към личностите, поставили основата на Българската армия, към генералите - познати или малко известни, популярни или забравени, служили на България във война и в мир, стояли начело, но и споделяли трудностите с войската си, допускали грешки и обвинявани в грешки, съдени с вина и без вина, ... |
|
Илюстрирана с древните монети. ... "Интересно е да съпоставим историята на двете босфорски държави от двете страни на Дон и Меотийското езеро със столици Пантикапея и Босфора, респективно, с историята на по-късните държави на кимерийските утигури и кутригури, също от двете страни на Дон и Меотийското езеро, които са част от народите на Велика България, и които, както вече споменахме, заедно с котраги и други хунски народи разширяват българската държава на юг от Дунава. От тази съпоставка виждаме, че това са едни и същи народи. Така че тази книга ни дава важната връзка в събитията около северното Черноморие от ... |
|
Нотабилите, конституцията и князът (1879 г.). Този текст обхваща два основни процеса: възкресението на държавността и изграждането на демократичната система на модерна България. Възстановяването на държавността е събитие, което практически връща българите на европейската политическа карта и предопределя новата политическа карта на Европейския югоизток, събитие, което не може да не се следи под лупа от дипломати, вестникари и политици. Съграждането на държавата не е еднократен акт и отнема известно време по-време и след края на войната. Всичко започва с Одринското примирие през януари 1878 г. и завършва с избора на първия ... |
|
Българската стопанска история за времето след Освобождението през 1879 година в обществено популярната си част се състои от предъвкване на познати факти, които са така подбрани, че да форматират определен начин на мислене, обикновено изгоден за всякаква порода управляващи. Стопанската история не е разказ за първата железница, завод, самолет или компютър... В нея няма героични битки, драматична любов и омраза, бързи промени и трагични лични съдби. Тя не е удобна дреха, не е сигурен подслон или източник на вдъхновение за необременените със здрав разум. Същевременно тя не е и филм на ужасите или новинарско заглавие, което ... |
|
"Има дати в националният ни военно-исторически календар, на които целият български народ прекланя глава в знак на признателност към делото на най-великите свои синове - просветители, революционери, пълководци, герои. Но цялостната история на един народ се пише от делата на самия народ. И в това отношение нашият български народ има в своята история епопеи, които обръщат хода на историята, от които се ражда ново начало. Измерваме ги с колективния героизъм, наричаме ги чутовен подвиг. Именно като такива те влизат в страниците на историята ни, за да държат будна съвестта ни, съвестта на цял един народ, за да бъдат пример ... |
|
В хилядолетната история на християнството храмът е мястото, където ритуалите биват изпълнявани във форми, установени от опита и основните закони на богослужението. В него се осъществява сливането между външния и вътрешния фактор на религията, в което се състои истинският смисъл на изграждането на всеки храм и неговата роля в религиозната система. С течение на времето той се превръща и утвърждава като един от символите на християнството, схващан като Божи дом. Във вековете на иноверско господство той продължава да е онова сакрално пространство, в което християните се молят и присъстват при извършването на св. Литургия, св. ... |
|
Бивши хора - така като с нажежено желязо комунистическата власт дамгосва близо половин милион българи, принадлежали или просто обвинени, че са били част от стария монархофашистки режим. Преминали през кошмара на чистките, експроприациите, изселванията и пулсиращите една след друга вълни на репресии и дискриминация, остатъците на недоубитата буржоазия са заключени зад телените ограждения на една нова, концлагерна България. С течение на времето бившите вече хора са принудени върху руините на предишния си живот да изградят своите нови биографии, да оцелеят. Именно тази адаптация на бившите хора и трудното им битие в новата ... |
|
Кирил Сидеров, Михаил Кремен, Васил Влайков, командирите на полка Кирил Христов и Веселин Вълков, последният адютант - режисьорът Въло Радев, редникът Петко Кременаров - военни дейци, чиновници, писатели, режисьори, селяни. Разни българи, с различни съдби и темперамент, свързали живота си с Десети пехотен Родопски полк, оставили своя отпечатък в българската история, днес забравени... Пишейки за последните двама командири на полка книгата надхвърли първоначалните си цели и навлезе в дебрите на перманентната гражданска война в България, започнала на 9 юни 1923 година и завършила някъде към края на 50-те години на XX век. ... |
|
"Политическата програма на Илинденското въстание е пример за реалистичност. Другите въстания и освободителни движения на Балканите са имали чисто национален белег. Македонското въстание има - от политическо гледище - друг лозунг за братство между разните народности, независимо, че в Македония мнозинството е Българско. И всъщност две са жертвите, които македонските българи дават в борбата: от една страна материалните жертви, от друга - техният доброволен отказ от обединение с България. Верни към заветите на Илинден - това значи да бъдем верни на първо място към неговите идеи и цели; значи и честно отнасяне към паметта ... |
|
"За времето между 1927 и 1932 година проф. Л. Владикин публикува 7 исторически изследвания по проблеми от държавноправен характер. В тях се разглеждат отделни институти на монархията като форма на държавата - регентство, системи на престолонаследие, наследяване на царската власт и др. Сред тях са "Правната природа на библейската монархия" и "Опит за установяване на престолонаследните системи на Древния Рим". Какво може да се научи от исторически държавноправни изследвания, публикувани преди повече от 80 години? Имат ли те познавателно значение след толкова време? Не всички, но тези - да. ... |