Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
|
"Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в ... |
|
|
Книгата "66 сонета" представлява сонетна поредица, издържана в стила на т.нар. английски сонет (единствено в Сонет III римуването е италианско) и е първата подобна авторска стихосбирка на български език. С едно изключение (Сонет XLIX), сонетите са написани в петостъпен ямб."Поетичните експерименти на Борис Мархолев заслужават вниманието на читателя не само поради опитното боравене със сонетната архитектоника - все пак авторът е един от отличните преводачи на Шекспировите сонети и на английска поезия изобщо. В неговите "66 сонета" идейните послания следват естественото развитие на жанра в ... |
|
|
"Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетан Пикон "Белетристиката на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо "Той изрази по иеизлечим начин част от нашата епоха - написа думите, които трябваше да бъдат написани, ... |
|
|
"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им. Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |
|
|
Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път - за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата - светещи прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг. "Залъгвам се, че написани през годините за в. "Сега", тези страници придобиват едно особено сегашно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както ... |
|
|
Трето издание. С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите. Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на ... |
|
|
Стихосбирката на Боян Ангелов "Последна риза" ни представя творби, заредени с дълбока асоциативна мисъл, многопластова, но непретенциозна образност, за разлика от безумията на постмодернистите и посредствените словесни полюции на убогите духом, но пъчещи се с различността си поклонници на третия пол. При цялата трагичност на авторовите послания това е поезия на дискретното внушение, на състрадателния шепот. Този шепот обаче е по-силен и въздействащ от крясъците. Всъщност авторът иска да каже на своите читатели, а и на съвременниците изобщо - хора, събудете си, опомнете се. ... |
|
|
Избра и подреди Светослав Игов. ... "На Атанас Далчев От синята небесна тишина порониха се чисти едри капки, затрупаха в праха, по мойта шапка и на ръката ми се спря една. Тя е дошла от толкова високо, та нейното око е още чисто, защо смени лазурите дълбоки със тоя прах ти, бисерно мънисто? Дали помисли, че и тука има лазури, вечост в погледа под шапката? Ако е тъй, напразно си дошла, че те са тука тъй непостижими. Докосвам устни и изпивам капката, частица от небесната душа." Лъчезар Станчев ... |
|
|
Включва непубликувани разкази. ... Естетическата платформа на диаболизма в световната литературата черпи вдъхновение от готическия роман и мистичния романтизъм на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алан По. В Русия диаболизмът добива екстатични и гротескови форми в творчеството на Гогол. У нас в кошмара на времената между двете световни войни диаболизмът е натоварен с отговорността да трансформира темите и проблемите на модерността чрез езика на фолклора и фантазното, за да даде нова трактовка на отчуждението и на безсилието за справяне с битието. В този аспект произведенията на Светослав Минков, Георги Райчев, Владимир Полянов и ... |
|
|
Дългоочакваното продължение на романа "Мафия в Прага" на най-продавания чешки автор Михал Вивег, където всяко нещо е назовано с истинското си име. Включително и героите! ... Чехия има нови президент и премиер, Прага - нов кмет, но паралелите с българската действителност са все така смайващо явни. Бивша счетоводителка кадрува в правителството направо от леглото на министър-председателя. Руската мафия пере милиони и изкупува Чехия на парче, а руската резидентура финансира и направлява крайнодесни елементи. Министърът на транспорта командва министъра на вътрешните работи, а пражкият Кръстник Яноушек има пръст в ... |
