В малък провинциален вестник съобщават за смъртта на 51-годишна жена, която се самоубила, като взела свръхдоза приспивателни. Това е майката на писателя Петер Хандке. На погребението ѝ той изведнъж изпитва силна потребност да пише за нея, защото мисли, че знае много за майка си и за това как се е стигнало до смъртта ѝ, и разказът му ще бъде много по-верен от информацията на някой случаен репортер, който вероятно без мъка ще свърже този случай с някоя религиозна, индивидуална психологическа или социологическа таблица за тълкуване на сънищата. Макар да си мисли в началото, че писането ще превърне спомена му в ... |
|
Поезия, проза, критика. ... Книга с произведения от и за Йордан Кръчмаров - незабравеният поет на Добруджа, послучай 70 години от рождението му. "...Колкото повече липсва живият автор, толкова повече стихотворенията говорят или не говорят. Не бранени от живия човек, не защитавани от користни сделки на литературни моди и временни нужди, захвърлили шлагера като ненужна възможност, творбите сам-сами си пробиват път през времето, предлагайки единствено самотата си. В тази романтична закономерност случайността е изключена. В нея властват неумолимите закони на смисъла, индивидуалността, верността към себе си... ... |
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
"Дебютната стихосбирка на Денис Нуф - Коридори обогатява съвременната българска литература с още една различна поетика. С тиха наблюдателност и топло посрещане на неизбежното, Денис ни води по своите пътища: през прагове на напуснати стаи, до прозорци, по-големи от гледките, по безкрайни коридори, в които думите отекват по-силно от стъпките и стигат по-далеч от тях." Георги Гаврилов ... |
|
Тази книга е сборник есета, който заема заглавието си от най-прочутото сред тях и е публикуван след смъртта на толкова известния и така ексцентричен автор. Присъщото на Перек желание да подрежда и изброява нещата тук се разпростира върху какви ли не области - от собственото му писане през модата до начина да подреждаш библиотеката си, оттам до очилата, а от тях - до готварски рецепти, комбиниращи по привидно безброй начини едни и същи продукти... На някои места сме в дълбокото на литературата, на други таксономичният световъртеж ни захвърля право в социологията на всекидневието, на трети се изправяме пред чисто ... |
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
Бивш командир разказва за частната армия на Кремъл. ... Книгата на Марат Габидулин за първи път разбулва секретността около армията Вагнер - частна военна компания (ЧВК), чието съществуване дълго време се отричаше от властите в Русия. Въпреки това действията на Вагнер винаги са били в служба на Кремъл, било то в Донбас, в Крим, в Централноафриканската република, в Мали или в Сирия. Днес вагнеровците са в Украйна. В редовете им вече набират и осъдени престъпници. Заради всичко това през 2023 година САЩ обявиха ЧВК Вагнер за международна терористична организация. Марат Габидулин не е разкаял се човек. Той е горд, че се е ... |
|
В стихосбирката си Свидетел на безименност Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по ... |
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
Историята на един смел мъж - Джовани Фалконе. Тридесет години след екзекуцията на Джовани Фалконе, Роберто Савиано създава документалния роман Куражът винаги е сам. Със силата на литературата и дълбочината на знанието, Савиано отдава почит на един герой, който въплъщава тихата сила на справедливостта. Той разказва неговата история, но добавя и детайли, събития, механизми и предистория, които не са известни или са потулени. Роберто Савиано изгражда личен портрет на Джовани Фалконе, не на героя, не на символа на борбата с мафията. Той навлиза дълбоко в живота на един човек, който изпитва страх, съмнения, трудности и ... |