Книгата е част от поредицата "Манюня" на издателство "Лабиринт. ... Книга с дъх на лято, на детство, на сладко от кайсии, на безгрижни невинни дни. Приказка за възрастни, за онези, които не са забравили, че са били деца. Забавен увлекателен разказ за две момичета - две малки лудетини, впуснали се да опознават света, който е обърнал към тях веселото си, усмихнато лице, за да им покаже, че каквито и тайни и болка да се таят в сърцата на хората около тях, винаги надделяват обичта, добротата, упоителните мечти за бъдещето. С "Манюня" младата писателка Нарине Абгарян навлиза мощно в голямата ... |
|
Роман в спомени. ... Романът в спомени "Подковаване на скакалец" въвежда читателя в света на ранното детство, прекарано в Царство България, юношеството, преминало в условията на комунистическата диктатура, и зрялата възраст, започнала в дните на новата демокрация. Разказите за живите събития в паметта се съпътстват от размишления върху пътя на хляба, войната и хората, глада и лишенията, картините, музиката и книгите, живота на улицата, чуждите съдби и надежди, годините на учение, пакостите и джаза, големия страх, срама на съществуването, душевните терзания, любовта, поезията и истината, красотата и смъртта, ... |
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
Във времето, в което светът притихва и хората се замислят за изминалата година, човек най-накрая се обръща към най-неприкосновеното си - вярата. За различните предрешения и присъствия на вярата говори писателката Теодора Димова в новата си книга "Първият рожден ден”, която вече е в книжарниците. В творчеството си Димова върви все по-уверено към метафизичните теми, занимавали безспорните легенди в литературата - например поетите Джон Дън, Фернандо Песоа, У. Б. Йейтс. С повестта "Първият рожден ден" авторката показва не само своя поглед към активното християнство, но и своето лично убеждение, че вярата е ... |
|
Съставител: Калина Петрова. ... Безценна колекция от 150 притчи за изкуството на живота. Ако изпитвате интерес към тази книга, вероятно сте поели по пътя на духовното и лично усъвършенстване и вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. Или може би преживявате труден период от живота си, загубили сте посоката, търсите себе си и се нуждаете от малка подкрепа. Независимо от причината, се надяваме, че тази колекция от 150 притчи ще се превърне във ваш незаменим пътеводител по пътя на личните ви търсения. За да бъдат възприети и осмислени по-добре, притчите в този сборник са ... |
|
За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност, която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора, посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния ... |
|
Дневник от годините на войната 1939 - 1945 г. ... По време на цялата Втора световна война Астрид Линдгрен си води дневник, в който разказва за ежедневието в Стокхолм, за свят, обхванат от война, и за протичането на живота в собственото и семейство. Резултатът е уникална автобиографична творба. Сред своите записки авторката залепя и коментира изрезки от шведския печат. Пронизан от голяма болка и ужас, Дневникът от годините на войната 1939 - 1945 описва с личен тон как драматични световни събития разтърсват всички нас. Дневникът на Астрид Линдгрен от военните години е представен така, както го е написала тя. Книгата е ... |
|
"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |
|
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои". "За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с ... |
|
"През есента на 2012 г. ме поканиха да работя като колумнист към Портал "Култура". Съгласих се с някаква лекомислена радост. Защото ежеседмичното писане на публицистични текстове се оказа толкова отговорно и тежко, колкото и написването на всеки един от романите ми. Особено когато около себе си имам такова силно и благородно съперничество като текстовете на останалите колумнисти от Портала - проф. Калин Янакиев, Деян Енев, Тони Николов и Андрей Захариев. Понякога изпадам в паника, че денят на моята колонка наближава, а аз дори нямам идея каква да е тя. Понякога изпитвам благодарност, защото без тази ... |
|
Роман-хроника ... Това е роман за изграждането на народната власт в България, и по-точно в Камчийския край. Кооперирането на земята и яростната съпротива срещу него, както и създаването на организирана съпротива от т.нар. "горяни". Тази тема е почти нова за българската художествена литература. Темата за земята и селото винаги е била главна за българина. Защото всичко, което дава селският, а значи истинският живот, е полезно и морално. То е топлата плазма в кръвта на българщината. Почти само в България градът винаги е живял за сметка на селото. Затова умре ли селото, умира и държавата! ... |
|
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това необичайно, така да се каже, обскурно занимание, какъв е неговият смисъл.В крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен ... |