"Ето как разбирам себе си. Доволен с по-малкото, се надявам, че един ден по-голямото ще ми бъде засвидетелствано, улисан в търсене на духа, където всеки човек според мен би трябвало да има достатъчно изобилие за възможно най-дългия живот, дори и той да се състоеше от нищо друго, а само от най-дългите дни, аз съм щастлив в живота, щастлив от малкия свят, който е моето обкръжение. Някои от моите сънародници със сигурност смятат, че Копенхаген е малък и скучен град. За мен, напротив, Копенхаген, освежаван от морето, на което е разположен, неспособно дори и през зимата да се прости със спомена за горите, е най- ... |
|
|
Проф. Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна ... |
|
|
Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще ... |
|
|
Фигурата на героичния човек, изведена от Янко Янев, следва идеята за свръхчовека, подлагайки на радикално преосмисляне основни традиционалистки концепции за обществото, любовта и брака; атакува предразсъдъци и стереотипи от Античността до съвремието; разгръща своеобразни визии за нравствеността. Понятието за героичния човек е актуално в тогавашната европейска култура, заедно със завишеното внимание към расата и нацията. В Европа в навечерието на Втората световна война темата за героя е и съвсем конкретно свързана с вагнеровско-ницшеанските рефлексии, актуални най-вече в Германия през този период. За автора: Д-р Янко ... |
|
|
"Идеята за проза" е една от най-оригиналните книги на Агамбен. Тя се състои от няколко десетки текста ("Идеята за проза" е името само на един от тях) в неопределен жанр, най-близо до есето, посветени на основните неща, или места, които изграждат света на човешкото. От друга гледна точка: състои се от нестандартни във висша степен опити да се дефинират основните категории на хуманитарните и социалните науки. От трети ъгъл, книгата надхвърля полето на философското, за да стъпи отвъд и без това невинаги ясно откроения ръб с литературата. В четвърти аспект книгата е вид експеримент, който заличава не ... |
|
|
Статиите, представени в сборника, са писани в различни периоди. Колекцията е съставена с намерение да се представят ключови позиции на Сергей Герджиков, развивани в продължение на десетилетия. Статиите по форма са тези, аргументации и проверки на тезите в релевантни научни теории. Добрите философски изследвания са научно и културно компетентни в конкретни проблемни ситуации. Целта на автора е да представи специфични изследвания, а не фундаментални метафизични концепции, още по-малко съдбовни интерпретации. Сборникът е разделен на три големи теми, по които авторът работи в последните две десетилетия: Отношения и ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
|
Включените текстове обхващат магистралните идеи на Бонавентура в сферата на собствено философското, при което акцентът пада върху човешката познавателна способност, върху възможностите и границите на човешкия ум в неговото движение към адекватно познаване на Бога и света. Св. Бонавентура е италиански теолог и философ, генерал на Францисканския орден. Канонизиран за светец през 1484 г. от папа Сикст IV и обявен за доктор на църквата от папа Сикст V през 1587 г. Най-известният му труд е Пътеводител на ума към Бога. Основната тематика в работата му е свързана с теологията и дали тя може да бъде възприето като "наука ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Това е втората, напълно самостоятелна част от поредицата Homo sacer, с която Агамбен придоби авторитета на един от най-оригиналните мислители на съвремието. Книгата преосмисля проекта на европейската модерност, но вече не с термини като биополитика и биовласт (както в Извънредното положение), а през призмата на феномени като извънредно положение и гражданска война. Акцентът е върху възможните уроци за съвременното състояние на западната цивилизация. В Извънредното положение - Агамбен изследва пространството между политическото действие, правния ред и човешкия живот като такъв. Екскурсът от Античност до съвременност ... |
|
|
Основен труд на големия психиатър, създател на учението за логотерапията, конспектите за който той пише по време на четиригодишния престой в концентрационните лагери. Цялостно изложение на разработения от него екзистенциален анализ и логотерапия, идеите за екзистенциалния вакуум и ноогенната невроза, за смисъла на живота, страданието, любовта, работата и смъртта. Особено важни за лекаря са психотерапевтичните методи при страховата и натрапливата невроза, сексуалните разстройства и техниката за парадоксното намерение, психологията на меланхолията, шизофренията и самоубийството, както и психологическата помощ в живота. & ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
