Книгата от поредицата "Съчинения в 11 тома". ... "В "Бягство от свободата" разгледах проблема за свободата, както и за садизма, мазохизма и разрушителността. Мисля, че по-сетнешния ми клиничен опит и теоретичните ми размишления ме доведоха до едно по-дълбоко разбиране на свободата, а същи и за различните видове нападателност и разрушителност. Разграничих различни видове нападателност, които пряко или непряко служат на живота, от злокачествената разрушителност - некрофилията, която всъщност е любов към смъртта и която представлява истинската противоположност на любовта към живота - биофилията. В & ... |
|
|
В началото бе словото... Как са възникнали езиците по света и как са се развивали във времето? Защо едни процъфтяват, а други умират? Може ли езикът да надживее залеза на цивилизацията си? След 200 години всички ли ще говорят на китайски? Известният шведски учен Торе Янсон води читателя на вълнуващо пътешествие из джунглата на езиците по света - от скалните рисунки до египетските йероглифи, от класическите езици като гръцкия и латинския до съвременното господство на английския. Проследена е еволюцията на езиците и връзката между история, общество и език. Торе Янсон е роден през 1936 г. в Стокхолм, Швеция. Следва ... |
|
|
Малки философски съчинения. ... "Шопенхауер е действителен човеконенавистник - не мним, а истински. Неговата омраза към човека не е поза, а мироглед. Тя обхваща както човечеството като цяло, тъй и неговите национални подразделения. Англичаните са завършени лицемери, италианците - съвършени безсрамници, американците - пошли. за французите: в другите части на света има маймуни, а в Европа: французи. Антисемитизмът на Шопенхауер е направо свиреп, но не е пощадена и собствената му нация - немците нямат нито срам, нито съвест, но затова пък разполагат в изобилие с глупост. "Всяка нация се подиграва на другите и ... |
|
|
"Какъв е смисълът на света?" и "Какъв е смисълът на живота ми?" са двата най-основни въпроса, които всеки човек си задава. Макар и по различен начин, те се коренят в развитието на философията, науката, религията и психологията. Тези от нас, израснали на Запад, могат твърде лесно да се плъзнат в клопката на обичайното становище, че философията се занимава само с истинността на аргументите, науката - с фактите, религията - с личните възгледи и посвещаването, а психологията - с вътрешната работа на съзнанието. Но подобно разделение никога не е задоволително, всъщност разбираме, че как се чувстваме, на ... |
|
|
Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
"Човешката история беше възвестена от една постъпка на неподчинение според еврейските и гръцките митове. Адам и Ева, живеейки в Едемската градина, са част от природата; те са в хармония с нея, но не преминават отвъд нея. Те са в природата както зародишът е в утробата на майката. Те са хора и в същото време не са все още хора. Всичко това се променя, когато не се подчиняват на една заповед. Като прекъсва връзките със земята и майката, като скъсва пъпната си връв, човекът възниква от дочовешката хармония и е способен да направи първата си стъпка към независимост и свобода. Неподчинението освобождава Адам и Ева и отваря ... |
|
|
Фигурата на героичния човек, изведена от Янко Янев, следва идеята за свръхчовека, подлагайки на радикално преосмисляне основни традиционалистки концепции за обществото, любовта и брака; атакува предразсъдъци и стереотипи от Античността до съвремието; разгръща своеобразни визии за нравствеността. Понятието за героичния човек е актуално в тогавашната европейска култура, заедно със завишеното внимание към расата и нацията. В Европа в навечерието на Втората световна война темата за героя е и съвсем конкретно свързана с вагнеровско-ницшеанските рефлексии, актуални най-вече в Германия през този период. За автора: Д-р Янко ... |
|
|
"Идеята за проза" е една от най-оригиналните книги на Агамбен. Тя се състои от няколко десетки текста ("Идеята за проза" е името само на един от тях) в неопределен жанр, най-близо до есето, посветени на основните неща, или места, които изграждат света на човешкото. От друга гледна точка: състои се от нестандартни във висша степен опити да се дефинират основните категории на хуманитарните и социалните науки. От трети ъгъл, книгата надхвърля полето на философското, за да стъпи отвъд и без това невинаги ясно откроения ръб с литературата. В четвърти аспект книгата е вид експеримент, който заличава не ... |
|
|
Как да преуспеем, когато светът ни притиска и обърква. Имате живо въображение? Твърде срамежливи и чувствителни сте? Блокирате, когато се окажете в центъра на внимание? Тълпите ви потискат, а шумът ви претоварва? Тогава честито! Попадате в привилегированата група на свръхчувствителните хора. Свръхчувствителността е вродена черта, която засяга около 15-20 процента от населението. Свръхчувствителните хора често са много умни, творчески натури, но мнозина от тях страдат от липса на самочувствие. Те не са "невротици", както дълго време бяха заклеймявани. Тяхната изострена чувствителност обаче може да ги накара да ... |
|
|
Статиите, представени в сборника, са писани в различни периоди. Колекцията е съставена с намерение да се представят ключови позиции на Сергей Герджиков, развивани в продължение на десетилетия. Статиите по форма са тези, аргументации и проверки на тезите в релевантни научни теории. Добрите философски изследвания са научно и културно компетентни в конкретни проблемни ситуации. Целта на автора е да представи специфични изследвания, а не фундаментални метафизични концепции, още по-малко съдбовни интерпретации. Сборникът е разделен на три големи теми, по които авторът работи в последните две десетилетия: Отношения и ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
|
Включените текстове обхващат магистралните идеи на Бонавентура в сферата на собствено философското, при което акцентът пада върху човешката познавателна способност, върху възможностите и границите на човешкия ум в неговото движение към адекватно познаване на Бога и света. Св. Бонавентура е италиански теолог и философ, генерал на Францисканския орден. Канонизиран за светец през 1484 г. от папа Сикст IV и обявен за доктор на църквата от папа Сикст V през 1587 г. Най-известният му труд е Пътеводител на ума към Бога. Основната тематика в работата му е свързана с теологията и дали тя може да бъде възприето като "наука ... |
