Настоящата монография, посветена на известния персийски поет и мистик Джалалуддийн Руми (1207 - 1273 г.) е написана на финия граничен език, който задоволява едновременно изискванията на специалиста и тези на неизкушения читател, непознаващ дори самото име суфизъм. Богатият терминологичен апарат на монографията придава на това изследване необходимата сериозност, без да го лишава същевременно от пластичността на художествените и символни форми. Авторът на книгата, Ева дьо Витре - Мейерович (1909 - 1999 г.) е философ по образование, родена в Париж, но посветила изцяло живота си на Ориента, където днес почиват тленните &# ... |
|
|
Книга за Влюбения и Възлюбения - шедьовърът на Рамон Лул, е една от най-своеобразните и удивителни книги за любовта в световната литература. Тя излага в 366 поетични афоризма, по един за всеки ден от годината, тайнствения опит на Божията любов, изразявайки със своята чиста и изящна архитектура неизречимото. Животът и делата на блажения Рамон Лул (1232 - 1316) - каталански благородник, поет, отшелник, учен, мистик, философ, проповедник - разказват за едно донкихотовско дирене на истината и любовта, вървейки винаги срещу насрещния вятър, което ни кара да се спрем за миг, да се замислим и да се запитаме какво са всъщност ... |
|
|
Книгата служи като мярка за гения и пътеводител към сюблимното в хода на човешката цивилизация. Тук носителят на "Пулицър" Уил Дюрант, наричан още "нежния философ" и "радикалния светец", с феноменалната си ерудиция и проза, издигаща се до висотата на поезия, осветлява големите върхове в историята на нашия вид. "Великите умове и идеи в историята" е открито хуманистична книга, събрала най-доброто от нашето интелектуално и културно наследство. ... |
|
|
Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
"Човешката история беше възвестена от една постъпка на неподчинение според еврейските и гръцките митове. Адам и Ева, живеейки в Едемската градина, са част от природата; те са в хармония с нея, но не преминават отвъд нея. Те са в природата както зародишът е в утробата на майката. Те са хора и в същото време не са все още хора. Всичко това се променя, когато не се подчиняват на една заповед. Като прекъсва връзките със земята и майката, като скъсва пъпната си връв, човекът възниква от дочовешката хармония и е способен да направи първата си стъпка към независимост и свобода. Неподчинението освобождава Адам и Ева и отваря ... |
|
|
Фигурата на героичния човек, изведена от Янко Янев, следва идеята за свръхчовека, подлагайки на радикално преосмисляне основни традиционалистки концепции за обществото, любовта и брака; атакува предразсъдъци и стереотипи от Античността до съвремието; разгръща своеобразни визии за нравствеността. Понятието за героичния човек е актуално в тогавашната европейска култура, заедно със завишеното внимание към расата и нацията. В Европа в навечерието на Втората световна война темата за героя е и съвсем конкретно свързана с вагнеровско-ницшеанските рефлексии, актуални най-вече в Германия през този период. За автора: Д-р Янко ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
|
Хенинг Ритер (1943 - 2013) е известен германски журналист, писател и преводач, дългогодишен завеждащ отдела за хуманитаристика на Frankfurter Allgemeine Zeitung. В Камъните на мисълта Ритер ни предлага културно-исторически фрагменти, които очертават пъстра картина на европейската история на идеите от Просвещението до наши дни. Те не са подредени, нямат хронология или тематичен център, а се взират в световната история, философия и култура, поставят в необичайно съседство имена, събития и произведения, изненадват със стилистичното си разнообразие. Сентенции и къси изречения като: Психоанализата дължи своята слава на ... |
|
|
"Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е малък. Качествено той не се различава от големия, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните ѝ теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или ... |
|
|
Това е първата книга в България, посветена на щекотливата тема за Хайдегеровата онтология на чувствата. В основата ѝ лежат анализи, разгърнати от автора в специализирания семинар за студенти по философия в СУ Св. Климент Охридски през 2008 - 2009 г. На тази тема той попада през 1991 г. по време на престоя си в Мюнхен, където тя се обсъжда в тамошния университет, особено сред студентите по теология. След семинара в Софийския университет временно прекъсва разработването, но след десет години се завръща към нея и доразвива анализите. Книгата ще представлява интерес за всички почитатели на Хайдегер, както и за ... |
|
|
Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ... |
|
|
След революционния за мисленето том 1 от Homo sacer (Суверенната власт и голият живот), последван от двете части на том 2 (1. Извънредното положение и 2. Stasis), сега разполагаме на български език и със заключителната за поредицата книга, обозначена с 4.2. Употребата на телата обработва все така грижливо и изненадващо нови понятийни територии. За да предложи почва за последващи изследвания от други мислители. Прояснява залозите на целия проект Homo sacer и в трите си раздела се опира на мислители, ключови най-вече за съвремието, като кулминира в преподреждане на някои обичайни понятийни възприятия чрез категорията ... |
