Съставител: Пламен Тотев. ... Шедьоври на Евтим Евтимов, Маргарита Петкова, Добромир Банев, Романьола Мирославова и най-хубавите любовни стихове от последните 10 години са събрани в книгата Горчиво вино. Сред тях са наградените творби в Националния конкурс за любовна лирика, селектирани сред стотиците стихотворения, участващи всяка година в конкурса. Заредете се с любов или изразете чувствата си към човека, когото обичате, с тези красиви любовни стихове. Любовта. Невидима за очите, но разпознаваема за сърцето. Защото то бие пълноценно, когато до теб е човекът, който те зарежда с емоция, нежност и сила. Любовта е ... |
|
Осакатени души и Един обаятелен грешник са последните два романа от поредицата, посветени на третото и четвъртото поколение Салабашеви. Те повеждат читателя към едно емоционално пътуване, в което той ще открие какви са предизвикателствата пред младите представители на пловдивския род, успяват ли да се приспособят към изначално неприсъщата им реалност на социалистическа България, колко тежки компромиси са принудени да направят и какви удари трябва да понесат, за да платят цената на своето лично щастие, да опазят името си и да се преборят за честта и достойнството си. Миналото също напомня за себе си. Зловещите му сенки ... |
|
Оцелял в касапницата на Първата световна война, през 1919 г. майор Брендан Арчър заминава за Ирландия, за да изясни нелепо недоразумение. По време на домашен отпуск няколко години по-рано той се е запознал с младата Анджела Спенсър и макар двамата да прекарват заедно броени часове, по непонятни причини тя се е обявила за негова годеница. В Килналах, където обеднялото семейство на Анджела държи прославения навремето, но сега западнал хотел Маджестик, завърналият се от фронта мъж изглежда необичайно отчужден. Стотиците стаи на хотела се рушат, малцината останали гости запълват времето си с клюки и игри на карти, пълчища ... |
|
"Силна е водата дето слиза от върха на стария Балкан, тя раздира грубата му риза и измива скрити в горест рани." Диана Атанасова ... |
|
Случайна среща на млад мъж с уличен котарак слага началото на едно предано приятелство. Между трийсетгодишния Сатору и бездомния Нана спонтанно се заражда дълбока привързаност и удивително взаимно разбиране. Ала ето че поради непреодолими обстоятелства младежът трябва да се раздели със своя питомец и да го повери в любящи ръце. И двамата тръгват да търсят достоен осиновител. С котешки нюх и проницателност, с хаплив хумор или добродушна ирония Нана увлича читателя в необичайно пътуване с предизвестен край към множество човешки души и съдби, към традициите на Япония и манталитета на нейните обитатели. Нижат се живописни ... |
|
Къщата на улица Санто Доминго в Сантяго де Чили, скрита зад трите си лимонови дървета, приветства няколко поколения от семейство Лонсоние. Пристигайки от хълмовете на Юра с лоза в единия джоб и няколко франка в другия, патриархът пуска корени там в края на XIX век... Много години по-късно кървава драма ще връхлети семейство Лонсоние. Отнесени от бурята, те ще летят заедно към съдбата си с едно-единствено наследство, мистериозната легенда за един изчезнал френски чичо... В тази ослепителна фамилна фреска, която се разгръща от двете страни на Атлантическия океан, в рамките на 100 години чак до преврата и хунтата в Чили, ... |
|
Той я мрази... почти толкова, колкото я желае. Джош Чен никога не е срещал жена, която да не успее да очарова, освен проклетата Джулс Амброуз. Красивата червенокоска е трън в очите му от първата им среща и в същото време поглъща мислите му така, както никоя друга жена не го е правила. Когато в една незабравима нощ враждебността им се превръща в страст, той ѝ предлага решение, което да я прогони от главата му веднъж завинаги. Споразумение с прости правила - просто секс. Без ревност. Без обвързване. И без никакво влюбване. Джулс Амброуз има една единствена цел пред себе си - да си вземе изпита за адвокат. Последното ... |
|
Франк Болтън, полковник от американската армия, се завръща от войната в Корея в родния си Блак Ривър с надеждата да загърби преживения ужас. Но там се натъква на друг - една по една бива жестоко убити някогашните му интимни приятелки... А съмненията водят към него. Борис Виан замисля творбата през 1950 -а, изготвя синопсис, написва я донякъде, но после я изоставя. Странно, защото самият той споделя: "Сюжетът е толкова добър, че сам му се удивлявам и възхищавам". Седемдесет години по-късно знаменитата група Oulipo се заема със задачата да довърши романа - и макар Виан да е ненадминат, резултатът е повече от ... |
|
Тя не може да бъде негова, но той я иска независимо от всичко. Рис Ларсен е арогантен, мрачен и солиден като скала. Елитният бодигард има две правила: 1. Защитавай клиентите си с цената на всичко и 2. Не се обвързвай емоционално. Никога. До този момент не ги е нарушавал. Не и докато не среща нея. Бриджет фон Ашенберг. Принцесата, чиято упоритост е равна на неговата и която притежава огън, който изпепелява правилата му. Тя е нещо, от което той никога не е подозирал, че се нуждае. Ден след ден разбива защитните му стени, докато не го принуждава да погледне истината в очите - той се е заклел да я защитава, а всичко, което ... |
|
Морис Суифт е красив, обаятелен, пробивен и зажаднял за слава. Липсва му само едно - талант. Но той няма намерение да допусне тази дребна подробност да застава на пътя му. Истории и сюжети - колкото щеш, не е задължително да са непременно твои. Докато работи сервитьор в скъпо заведение в Западен Берлин, Морис се запознава случайно с прочут литератор, който крие в гардероба си зловещ скелет, и това дава тласък в кариерата му на начеващ писател, решил на всяка цена да се наложи и да намери своето място в комерсиализираната съвременна литература. От тук нататък стълбата към небето си се строи сама: в нейни стъпала се ... |
|
"Ако си представим всички съботи през 1982 -ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката. Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс - и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а ... |
|
Книга за самотата, разгледана през призмата на имиграцията и на връзките. Книга за силата - и самотата - да загърбиш един живот и да скочиш в друг. Човекът в тази книга емигрира не само в нови географски територии, той се преселва в неизследвани досега кътчета на душата си, в нови връзки, в непознати състояния, прави равносметки, задава си въпроси. Свалила своята "втора кожа", Катерина Стойкова е все така до болезненост пряма със себе си и с читателя. Поетичното и тук е примесено с философска мъдрост, със съзерцателност и умение да уловиш детайлите на живота такъв, какъвто е, без оценка. "Трябва много да ... |