"Какво може да събере в един художествен свят филма Коса, романа По пътя, музиката на Бъди Гай с Пенчо Кубадински и Владимир Путин? Как съжителстват бунтарският устрем към свободата с гнева, породен от кръвожадните твари около нас? Как се разказва, когато войната и смъртта са буквално пред теб? Емил Тонев отговаря и на тези въпроси с романа Жив. Отговаря с пълното отдаване и удоволствието на разказвач, който пресътворява житейската траектория на едно българско поколение от закъснели хипари и добронамерени грешници. Отговаря без съмнения - с разгневена доброта." Доц. д-р Младен Влашки (литературен критик, ... |
|
|
Добре дошли в Сингапур в навечерието на Втората световна война - тропически рай на ръба на катастрофа. Япония готви съкрушителен удар, а Британската империя се бори да опази реда в колониите си... Но за повечето хора животът все още тече в ритъма на радостите и драмите от ежедневието. Уолтър Блакет е начело на една от най-старите и могъщи търговски къщи в Сингапур. Подготовката за тържественото честване на задаващия се петдесетгодишен юбилей на компанията обаче е помрачена от събиращите се на хоризонта облаци и нестихващата стачна вълна на местните работници. Междувременно дъщеря му се увлича все по неподходящи кандидати ... |
|
|
Роман, вдъхновен от живота на един от най-великите философи на всички времена. Амстердам, 1640 г. Един отлъчен от религиозната общност евреин е подложен на жестоки изпитания, за да бъде приет отново от своите. Малкият Бенто Спиноза, считан за детето чудо на португалската еврейска общност в Амстердам, става свидетел на този унизителен акт и той посява в него семето на съмнението. Колкото повече изучава религиозните и философските трудове, толкова повече забранени въпроси започва да си задава Спиноза. Кой е написал свещените текстове? Каква е истината за Бог? Каква е същността на природата? Но отговорите имат висока цена ... |
|
|
"В Делхи улицата ти дава представа за целия град - град на йерархии, съюзи и кланове, където малцина, независимо към коя социална прослойка принадлежат, биха прегърнали идеята за премахване на социалните бариери. Затова градът не притежава истински демократични пространства. Причудливите названия на делхийските жилищни адреси говорят много за очакванията на хората: искат да живеят в жилищни общества и комплекси, групирани в блокове, които, от своя страна, се разделят на сектори, анклави и колонии. В богатите квартали портите и охранителите спират неразрешеното пресичане на разделителните линии. Социалният живот ... |
|
|
В сборника Пътят на любовта няма нито един слаб разказ и това съвсем не е преувеличено твърдение. Единайсетте изключителни истории, събрани тук, са представителни за творчеството на Алис Мънро, като много ясно и нагледно подчертават едно от най-ценните ѝ качества - да показва, вместо да казва. С непрекъснато прескачане във времето, редуване на гледните точки, загатване отвъд очевидността и съшиване на смислите тези текстове подпечатват запазената марка на авторката и заслуженото ѝ място сред най-големите майстори в жанра. С шедьоври като Майлс Сити, Монтана, Молитвен кръг и Лошо семе нобеловата лауреатка ... |
|
|
"Никога, ама никога не задавай въпроси на мъж, когато се прибере. Особено ако го е нямало дълго. Единственото, което може да питаш, е дали е гладен. Но и то не е задължително. Върнал ли се е - това е отговорът на всичко." Из книгата ... |
|
|
"След 100% разпродаден тираж на Наръчник за оцеляване на младия учител, след десетки срещи с читатели, превърнали се във фенове на книгата, след разгорещени спорове за и против съществуването на явлението Млад учител, в ръцете ви е Наръчник за оцеляване на младия учител - част 2. Дали книгата е продължение на първата? Ако говорим за вдъхновение, стил и хумор - да! Новият момент е смелостта и свободата, прозиращи в разказаните истории. Липсва болезнената автоцензура, белязала обществото ни. Авторът е дръзнал да използва сленга на героите си в пряк и преносен смисъл. И така - разбрани, чути и без да бъдат съдени - най- ... |
|
|
В стихове и откровения най-обичаната българска поетеса дава своите отговори на важни въпроси на живота."Първият въпрос, който помня, е Докога?!", последван от името ми, ту галеното, ту цялото, в зависимост от възрастта. Докога ще продължаваш да си правиш каквото си наумиш? Докога ще пресичаш булеварда диагонално? Докога през едното ухо ще ти влиза, а през другото излиза? Докога всички налице, а ти наопаки?... И никога не съм давала отговор на този въпрос. Просто не е стоял пред мен – аз си знам, че това, което правя и мисля, е така. И мога да обясня защо, ако ме изслушат. Защото винаги, каквото и да направя, съм ... |
|
|
"Колко ли пъти, ще си отивате от мен и в гузната поредна сутрин, от свойто вчера ще крадем, за да остане и за утре. Колко ли пъти, с измамни мигове граден се срутва замъкът от пясък и с вик за сбогом - примирен, животът се руши със трясък. Колко ли пъти, аз просех Господи любов - на порнография позната, която по предвечен зов сме репетирали с телата..." Иван Тенев ... |
|
|
Книгата съдържа поезия на Валерия Ройдева-Велева."Животът препуска и хич не му пука за нашите планове и наш’те мечти и често припряно по сърцата ни чука, пропуква любови и пътеки руши. Животът създава, но често забравя, че имаме крехки, човешки души и когато насила прегради поставя от душите кърви, от душите кърви…" Валерия Ройдева-Велева Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Иван Давидков се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите." Атанас Далчев "Размислите на Давидков за същността на човешкото битие не са безплодно философстване, а настоятелен призив да спасим духовните и материални ценности, които правят нашия живот красив и значителен." Евалд Озерс "Давидков успя да създаде произведения, които говорят, че тревогата и драматизмът са присъщи на неговия натюрел и достигна оная вътрешна свобода, която му позволи да изяви многообразния си талант." Кирил Кадийски ... |
|
|
„Хората сме като тревата – не порастваме с дърпане“, мисли си една от героините в тези разкази, когато открива, че нещата не се учат с казване, а с живеене. Затова и тези разкази не проповядват и не съдят. Те водят душата по тайни пътеки, с тиха и стопляща човечност разкриват светове и провокират въпроси. В тези разкази човек може да чете списъци с цифри и да вижда богиня. Може да стои на едно място и пред него да се извърви целият живот. Може да открие красота и спасение в дизайна на един търмък. Защото красотата идва от желанието да се направи нещо по-добро от минимално достатъчното. Или както пише Веселина Седларска: „ ... |
