"Забранявана и отричана, но неизменно обичана, трилогията "Петдесет нюанса" е попкултурен феномен, който завладя света!". Ню Йорк Таймс Книга втора от трилогията "Петдесет нюанса". ... "Петдесет нюанса" разбива всички рекорди! Трилогията достигна 30 млн. тираж по света – една от най-бързо продаваните поредици, като остави зад себе си романите на Дан Браун и Джоан К. Роулинг. Изплашена от ексцентричните сексуални наклонности и мрачни тайни на Крисчън, Анастейжа скъсва с него, за да започне нова кариера в американско издателство. Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл ... |
|
"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка", по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на ... |
|
Годината е 1939-а. Доктор Равик, способен хирург, пребивава в Париж без документи и без право да упражнява професията си. Преживява като оперира нелегално в частна клиника. Той е един от многото бежанци от нацистка Германия, които живеят под постоянна заплаха да бъдат заловени и депортирани. В тези несигурни времена, когато над Европа тегне угрозата от нова война, Равик среща Жоан - отчаяна актриса, на която помага да стъпи на крака. Макар че Равик не вярва в любовта, съдбата по странен начин го въвлича в една бурна романтична история с трагична развръзка."Триумфалната арка" е екранизирана два пъти - през 1948 ... |
|
Книгата съдържа двете произведения на Шарл Бодлер - "Поема за хашиша" и "Опиоманът". ... "Певец на луди страсти, на виното и опиума, аз жадувам само за непознат ликьор на земята, и който самата небесна фармацевтика не би могла да ми предложи; един ликьор, който не противоречи нито на виталността, нито на смъртта, нито на възбудата, нито на небитието. Нищо да не знам, нищо да не научавам, нищо да не искам; да спя и пак да спя, това е днес единственото ми желание. Чудовищно и отвратително, но искрено желание." Шарл Бодлер ... |
|
Втората част на този великолепен философски трилър на Айн Ранд е фокусирана върху Дагни Тагарт и нейната мъчителна дилема как да остане вярна на себе си: дали като продължи битката да запази своя бизнес - или като го изостави. След нови правителствени намеси и регулации икономиката колабира. Правителството обвинява алчните бизнесмени и джунглата на свободния пазар; налага допълнителен контрол, но кризата се задълбочава... Най-успешните индустриалци, инженери, лекари, композитори, на чиито постижения като върху плещите на древни титани се крепи света, изчезват без следа. Мистериозният Джон Голт спира двигателя на света. ... |
|
Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, ... |
|
Вина, 60 -те години на XX век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара Кармелитенмаркт, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала - зарзаватчията Новрачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами... Всеки ден внасят тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого... Героите на Роберт Зееталер в Кефенето без име обикалят едни и същи улици в квартала около Пратера, читателите ... |
|
Красивата и независима Вирсавия Евърдийн наследява богато имение и решава да го управлява сама. Тя отхвърля предложението за брак от предания и скромен овчар Габриел Оук, защото не го обича. В същото време фриволното ѝ и лекомислено флиртуване с богатия и уважаван съсед - господин Болдуд, отприщва дълбоки чувства в затворения мъж и той буквално е обсебен от нея. Но и двамата ухажори скоро са засенчени от пристигането на сержант Франк Трой - опасен прелъстител, в когото младата жена се влюбва. Съдбите на четиримата се преплитат и Вирсавия разбира, че действията, продиктувани от прищевките на непостоянното сърце, ... |
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |