"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |
|
|
Големият наш класик Петко Р. Славейков е поет, политик, фолклорист, преводач, публицист, редактор на първия цялостен български превод на Библията, издател на вестници и списания. Но не само. Негово дело е и първата българска готварска книга, издадена през 1870 година в Цариград под наслов Готварска книга или наставленія за всякаквы гостбы споредъ както гы правятъ Цариградъ и разны домашни справы. Събраны отъ разны книгы. Живописната творба съдържа рецепти от ориенталската кухня, но също европейски, руски и американски: малоруска салата, бутове по вестфалски маниер, холандски наденици, американска пресолица... А ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Публицистика. Есеистика. Критика. Разговори. ... "Живеем в това общество и сме свидетели на този чудовищен процес на раздробяването му. За съжаление той не е абстрактен, а реално-унищожителен, който срина из основи всичко, съградено с труд, пот и всеотдайност от поколения - мечтатели и родинолюбци. Да, тридесет години вече това общество се гърчи, агонизира, смалява се като тежко заболяло от неизлечим рак. Защо ли? Защото е погрешна диагнозата, вместо да се приложи животоспасяваща операция, болестта се залъгва с елементарни медикаменти. Няма лъжа, има истина и тя е, че обществото ни върви към гибелен край и се прави ... |
|
|
В разказите си Иван Вазов майсторски претворява две епохи - еднакво величави и еднакво важни за българската история. В тях българите са описани с най-хубавите си качества - смелост, честност, трудолюбие, патриотизъм, героизъм и саможертва в името на родината. Изданието включва: предговор от проф. д-р Милена Цанева биографична справка за автора и неговото творчество българската критика за разказите на Иван Вазов избрана библиография за ученика В помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи. ... |
|
|
Школни лекции на Общ Окултен Клас - III година (1922 - 1923 г.)."Господ има място за всички хора. Той ще ви намери място. Ти си недоволен. Бог ще каже: "Хубаво, сложете го в стомаха!" Другият е доволен: "Сложете го в сърцето, в дробовете, в главата". Този е благороден, учи се, доволен е, стреми се - "Сложете го горе". Не иска ли да се учи - "Сложете го долу". Така върви животът. И ако вие искате да еволюирате, да се развивате, вие не се спирайте върху настоящото положение на живота. Не взимайте участие в ония площадни философски разсъждения на вестниците и на съвременните ... |
|
|
Школни лекции на Общ Окултен Клас - III година (1922 - 1923 г.)."Господ има място за всички хора. Той ще ви намери място. Ти си недоволен. Бог ще каже: "Хубаво, сложете го в стомаха!" Другият е доволен: "Сложете го в сърцето, в дробовете, в главата". Този е благороден, учи се, доволен е, стреми се - "Сложете го горе". Не иска ли да се учи - "Сложете го долу". Така върви животът. И ако вие искате да еволюирате, да се развивате, вие не се спирайте върху настоящото положение на живота. Не взимайте участие в ония площадни философски разсъждения на вестниците и на съвременните ... |
|
|
Допълнено издание. ... Старобългарски паметник от 1015 - 1016 година. Надписът на Иван Владислав български самодържец е намерен в Битоля през 1956 г. при разрушаването на джамията Чауш, той е използван от турците като строителен материал. Отнесен в музея в Битоля, той все още се съхранява там."През година 6523 (1015 - 1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на ... |
|
|
Съставител: Елеазар Хараш. ... "Посвещавам тази книга на чистия смях, защото това е нещото в човека, на което не може да устои нито скръбта, нито мъката, нито злото, нито черните дупки във вселената. Чистият смях е скрито слънце в човека. Източниците ми са хиляди, но тук изброявам само тези, които съм ползвал за първи том: руски афоризми, английски, латвийски, африкански, гръцки, френски, немски, арменски, български, югославски, полски, италиански, ирландски, У. Фокнър, Коняхин, А. Бен, К. Смит, М. Твен, Елеазар, А. Буртов, Е. Хабърд, Б. Шоу, А. Казарян, Т. Браун, Р. Бъртън, Е. Кестнер, Н. Витанов, Р. Бар, Дж. ... |
|
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"Особено място в прозата на Иван Вазов заемат неговите пътеписи - "Един кът от Стара планина", "Великата Рилска пустиня", "В недрата на Родопите", "От Марица до Тунджа", "Седем престола", "Разходка до Искър", "Витоша", "Розовата долина и Тунджа". Това са текстове, формиращи своеобразен контрапункт на разказите за упадъка на съвременното общество. Те съдържат незабравими природни описания, в които се вплитат редица факти и наблюдения из битието и нравите на българите - исторически, философски, народопсихологически, културни (езикови, ... |
