Поумнелият Марескал получи повишението си. Един ден, когато влезе в кабинета на знаменития директор на полицията господин Льонорман, той бе принуден да потрепери, смаян от срещата. След краткия разговор господин директорът се приближи с цигара към подчинения си и му каза: "Огънче, моля!". По тона, с който беше изречена тази фраза, Марескал позна Арсен Люопен.   Морис Льоблан  (1864-1941) е френски писател и журналист, станал световноизвестен с криминалните си романи за благородника крадец и детектив Арсен Люпен. Написал е над 60 романа и разкази, някои от които са филмирани за киното и телевизията. ...  | 
 | 
Двуезично издание на български и на руски език ... В превод на  Кирил Кадийски. ...  | 
 | 
"Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното. За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писма аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено.  Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам  ...  | 
 | 
"Атлас изправи рамене" не е пророчество за неизбежно унищожение. Той е манифест за начина, по който можем да го избегнем, ако се променим. Третата част на опус-магнума на  Айн Ранд  е озаглавена "А е А" и символизира онова, което тя като един от най-влиятелните философи на ХХ век нарича "закон за тъждеството". Тук всички привидни противоречия са открити и разрешени от Дагни Тагарт и Ханк Риърдън. Дагни открива любовта на живота си. Джон Голт произнася знаменитата си тричасова реч по радиото. Атлантите се присъединяват към неговата стачка, произнасяйки: "Кълна се в живота си и в любовта  ...  | 
 | 
Втората част на този великолепен философски трилър на  Айн Ранд  е фокусирана върху Дагни Тагарт и нейната мъчителна дилема как да остане вярна на себе си: дали като продължи битката да запази своя бизнес - или като го изостави. След нови правителствени намеси и регулации икономиката колабира. Правителството обвинява алчните бизнесмени и джунглата на свободния пазар; налага допълнителен контрол, но кризата се задълбочава... Най-успешните индустриалци, инженери, лекари, композитори, на чиито постижения като върху плещите на древни титани се крепи света, изчезват без следа. Мистериозният Джон Голт спира двигателя на света.  ...  | 
 | 
Защо погребението на Тутанкамон е направено толкова набързо? Защо то се е състояло не във великолепна гробница, а в помещение подобно на склад? Защо той умира толкова млад? На тези и много други въпроси отговаря  Пол Дохърти  в историческия си криминален роман - Прокобата Тутанкамон. Той умело пресъздава политическите интриги, религиозните спорове и военните подвизи на осемнайсетата императорска династия в Египет."Обиколих саркофага внимателно. Беше висок поне метър и половина и широк около два. Клекнах и прокарах ръце по повърхността. Различих йероглифите, издълбани в кварцита: сова, човешка длан и ръка, езеро с  ...  | 
 | 
Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на  Вирджиния Улф  да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта.  Към фара е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното  ...  | 
 | 
Томът съдържа романа Между пустинята и живота, редове от биографията и статии от  Г. Константинов, Петко Тихолов,  Богомил Райнов  и  Иван Гранитски. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.  Книгата е част от поредицата  Българска класика  на издателство  Захарий Стоянов. ...  | 
 | 
Пет брилянтни истории с неочакван край!  За каквото и да пише - международен шпионаж, бандитизъм или свръхестествени чудеса - неудържимият талант на  Фредерик Форсайт  демонстрира своята поразяваща мощ. Всички истории в тази необикновена книга носят запазената марка на големия разказвач Форсайт, на неговото клинично око за автентичните подробности и взривяващото чувство на неизвестност...  Книгата е част от поредицата  Кралете на трилъра  на издателство  Бард. ...  | 
 | 
"Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, която не бива никога да отпада."  Албер Камю   "Нобелистът Албер Камю, напуснал този свят през 1960 година, едва ли е предполагал колко мрачно актуален ще остане екзистенциалният му роман за епидемия и смърт. "Чумата" е мощен поглед към човешкия живот и неговия смисъл при сблъсъка със  ...  | 
 | 
"Не съществува такова нещо като нравствена или безнравствена книга. Книгите са добре или зле написани. Това е всичко."  Оскар Уайлд   "Вашият роман е от малкото, които ме вълнуват. Неговата буреносност е съградена от същностно мечтание, той е затрогващ чрез невъобразима интелектуална изтънченост и човечен чрез упадъчната атмосфера на красотата - това е чудо и връх в писателското майсторство." Стефан Маларме в писмо до Оскар Уайлд  "Оскар Уайлд е голям мислител на опасни мисли." Уолтър Алън  ...  | 
 | 
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината.  Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната  ...  |