Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
Историята в романа се случва във време, когато в света надделяват омразата и насилието и когато съдбите на потисниците и жертвите се преплитат. По време на трагичните исторически обрати в Словения в последните месеци на Втората световна война и в годините след нея се разказват историите на хора, които са насилници, жертви или и двете. Да запазиш достойнството си и от всичко това да излезеш цял и непокварен, дали е възможно? Може ли любовта във време на война, когато и човечеството, и моралът на човешкия избор са поставени на изпитание, да оцелее? Или любовта е жертва на войната, която необратимо маркира и променя хората? ... |
|
Книгата е част от поредицата "Прозата на европейския декаданс". ... Белгиецът Жорж Роденбах (1855 - 1898) е сред най-оригиналните представители на европейския символизъм. Наричат го певец на тишината, самотата и меланхолията. В поезията и прозата, които създава, неизменно присъстват каналите, затворените пространства, мъглите, мъртвите градове, бегинажите на родната му Фландрия. Познат е на българския читател с романите "Мъртвата Брюге", "Звънарят", "Изкуството в изгнание" и разказите от сборника "Колелото на мъглите". Повестта "Призванието" (1895) описва живота ... |
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |