Как Томас Бернхард става Томас Бернхард. Причините били опустошителни - интернатът бил затвор, градът - смъртоносна болест, войната била ужасна, а дядото му говорел само за велики неща, за Моцарт, Рембранд и Бетовен. Причините били разрушителни и оставили неизличими следи в живота и в творчеството на Томас Бернхард. Томас Бернхард пише пет книги, които представят голяма част от биографията му. Причината. Един намек представя живота на ученика, който от тринайсетата до петнайсетата си година посещава гимназия в Залцбург, но от самото начало мисли за самоубийство, тъй като не може да приеме възпитателните методи на ... |
|
Носител на "Pulitzer Prize 2017". Носител на "National Book Award 2016". ... Подземна железница през XIX век са наричали мрежата от скривалища и помагачи, по която робите в Америка бягали към свободните щати. В книгата си Колсън Уайтхед създава реална, изскочила от виденията на ретрофантастиката, подземна железница, чиито релси водят в мрака на непознатото. Между историческото и фантастичното, между миналото и съвремието, американският писател не просто разказва за премеждията на робиня, бягаща от южняшка плантация, а методично рисува панорама на потисничеството, страха и жестокостта, залегнали според ... |
|
Оказа се, че Руди е полицейски инспектор и че живее в Брюксел. По време на вечерята ми говори за града с горчивина. Престъпността се увеличавала - все по-често групи младежи нападали минувачите посред бял ден в моловете. За нощем да не говорим, вече много отдавна жените не смеели да излизат сами след мръкване. Ислямският интегризъм придобивал тревожни размери; след Лондон Брюксел е станал също убежище за тероризма. По улиците, на площадите все по-често се срещали забрадени жени. Отгоре на това конфликтът между фламандци и валонци се задълбочавал все повече; "Vlaams Blok" имала изгледи да вземе властта. Говореше ... |
|
В един от най-силните романи от последно време Казуо Ишигуро проследява съдбата на трима приятели. Трийсет и една годишната Кати се връща назад във времето, за да разкаже за наглед идиличното им детство в откъснато привилегировано училище и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой всъщност иска всички да сме еднакви и взаимозаменяеми, защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много. Определен от сп. "Тайм" за най-добър роман на 2005 г и ... |
|
"Периодичната система" (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги - неин автор е химикът Примо Леви (1919 - 1987), един от най-проницателните мислители на ХХ в., преминал през ада на Аушвиц (сред неговите произведения е и жалонната "Нима това е човек"). В "Периодичната система" "нищо не е излишно, всичко е есенциално", както отбелязва Сол Белоу: в 21 документално-художествени истории, озаглавени с имената на химични елементи - Аргон, Титан, Живак, Ванадий... - авторът разказва личната и семейната си история, така че разказаното да стигне далеч извън пределите ... |
|
Романтична комедия и високоволтов трилър. Лудешка интрига и незабравими герои. Виртуозен финал! Ню Йорк, летище „Кенеди“. В претъпканата зала за заминаващи се сблъскват мъж и жена. След кратка разправия всеки тръгва по пътя си. Мадлин и Джонатан никога не са се срещали, може би и никога не биха се срещнали отново... но докато си събират нещата, те неволно разменят мобилните си телефони. Когато откриват това, вече са разделени от 10 000 километра: тя държи цветарски магазин в Париж, той – ресторант в Сан Франциско. Поддават се на любопитството и всеки от тях разглежда джиесема на другия. Оказват се свързани с тайна, ... |
|
Четвърто издание. ... Необикновена книга за обикновения живот на едно момче, което тръгва от дълбоката американска провинция и се издига до университетски преподавател. В романа не се случва нищо. По-точно, случва се цял един живот, белязан от тихо отчаяние и неизчерпаеми запаси от достойнство. Стилът на Уилямс е пределно изчистен, аскетичен, оголен до мускула, в него няма и една излишна дума и това създава някаква особена съпричастност със съдбата на главния герой - Стоунър би могъл да бъде всеки от нас. Джон Уилямс (1922 - 1994) издава Стоунър преди близо половин век. Преди няколко години романът е преоткрит и ... |
|
Всички хора са острови. ... Архипелагът на сънищата е необятна мрежа от острови. Имената им са различни, в зависимост от това с кого разговаряте, а местоположението им като че ли непрестанно се променя. Едни са оформени като огромни музикални инструменти, на други живеят смъртоносни създания, трети са превърнати в място за развлечение на богатите. Из архипелага веят горещи ветрове, а в моретата му се води война между два далечни континента. Романът е като китайски ребус и нищо не е точно такова, каквото изглежда. В него има любов, убийства, съперничество и литературни мистификации, а приятният, но определено невдъхващ ... |
|
Себастиан Урутия Лакроа, свещеник и литературен критик, член на Опус Деи, си припомня през една единствена нощ на силна треска най-важните моменти в живота си, убеден, че скоро ще умре. Бълнуването му се успокоява, но идват смразяващи чудовища. Така в съзнанието му изникват странни господа, които му възлагат поръчки; художник от Гватемала, решил да умре от глад в Париж през 1943 година; генерал Пиночет, на когото Урутия чете лекции по марксизъм; споменът за пътуване из Европа, по време на което свещеникът се учи да убива гълъби; приятелството му с Феъруел - гуруто на чилийската литературна критика; празненствата у една ... |
|
Разказвачът среща за пръв път този човек през 1971 или 1972 г., когато президент на Чили е Салвадор Алиенде. По онова време се представя като Руис-Тагле и, недостъпен и предпазлив като котка, се промъква в литературните кръжоци на университета в град Консепсион. Пише също толкова недостъпни и предпазливи стихове, изкушава жените, а у мъжете буди смущаващо недоверие. Вижда го отново след военния преврат, в дните, когато младите осемнадесетгодишни поети като тях се изправят пред своята внезапна, окървавена зрялост. Но тогава разказвачът все още не подозира, че зад пилота на име Видер, изписвал в небето библейски цитати с ... |