"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
Статии, есета, писма. ... Първият том от това издание представи фундаменталния труд на Иван Хаджийски Бит и душевност на нашия народ. В него е анализиран и обобщен огромен историческо-социологически и историческо-психологически материал. Вторият том - чрез Оптимистична теория за нашия народ - докосва бъдещето и разкрива смисъла на самото историческо изследване. Третият конкретизира авторския подход чрез актуални събития, местни сюжети, монографични ескизи. Макар тези работи да са непретенциозни по замисъл и малки по обем, и в тях личи почеркът на големия творец. Гергьовден и Политическа ваксинация - самият термин ... |
|
Бури от стомана е една от великите книги за Първата световна война, може би най-великата. Тя не е пацифистка, нито носи лично послание. Не отговаря на въпроса защо, само на кога, къде, как. В нея няма почти нищо за политиката във войната - нищо за резултата - и има много малко за голямата стратегия на конфликта. Бури от стомана започва в момента, когато деветнайсетгодишният Ернст Юнгер слиза от влака в Базанкур на 27 декември 1914 г. Завършва с една от малкото сцени далеч от бойното поле - в Германия, четири години по-късно, където Юнгер се възстановява от раните си, вече награждаван лейтенант и най-младият кавалер на ... |
|
"Това, което прави впечатление у публицистичната дейност на Славейков е, че той винаги излиза от установени, свързани със самата негова натура демократични схващания. Славейков до такава степен е бил сроден със своя народ, толкоз отблизо го е познавал, че когато е говорел от трибуната на своя вестник, винаги е имал право да заяви, че чрез него говори самият народ, че неговото желание е желанието на народа. Разбира се, той не заявява това, не се гордее със своя вроден демократизъм - не тоя демократизъм се чувства във всяка негова статия; - винаги се долавя в неговата публицистика, че той никога не дели себе си от ... |
|
Второ издание. ... Религиозна политика. Цел на този труд е да се представят христологическите възгледи и спорове през тази епоха, да се проследи техният генезис, взаимовръзки и сблъсъците помежду им. Специално внимание е отделено и на нормативната среда, в която Църквата се развива след реформата и кодификацията на римското право, извършена по нареждане на Юстиниан. Изследването има за цел систематично да бъдат проследени и анализирани дефинираните в заглавието аспекти от управлението на императора богослов, за да може то да се превърне в едно полезно помагало за студентите по теология и за всички, които се интересуват ... |
|
"Уважаеми читателю, Омир със своето поетично майсторство ни потапя чрез своята Илиада не само в море от събитията на Троянската война, но чрез своите сравнения с флората, фауната, мистериите, легендите и митовете на тогавашния свят ни представя начина на живот на тогавашните хора, тяхната чувственост и жестокост, техните ценности и недъзи. Той ни запознава и с географията на средиземноморския свят и народностите участвали във войната, материалната култура и много други аспекти на тогавашния живот. Колко точно това е осъзнато от Страбон, който чете тази творба хилядолетие след като Омир я написва: "Омир е ... |
|
"Народ с хилядолетна история като българската, с толкова много етносови разклонения навред в два континента, народ, който независимо от обстоятелствата тачи и пази името и традициите си, е практически неунищожим. Петстотин години османска власт не заличиха от народната памет българското народностно име. Петстотин години руско господство не можаха да заличат българското самосъзнание на хиляди волжки българи. Повече от хиляда години българи на Апенините ползват българското име в качеството му на фамилно. След цели две хилядолетия римска, френска и германска зависимост, белгите съумяха да възвърнат своето име и ... |
|
Общ произход на баварците и българите. Фототипно издание с превод от немски и сравнение с древните източници на българската история."Драги читателю, В ръцете си държиш превод на български на книгата Die Herkunft der deutschen Volkstämme. Teil 1: Die Baiern. Gemeinsame Abstammung der Baiern und Bulgaren. Von Dr. Karl Fritzler1, Privatdozent für Russische Geschichte an der Hochschule Darmstadt. Warburg, Druckerei H. Bauer, 1923., която дава забележителни сведения за произхода на днешните баварци, които са извадка от най-богатата сбирка от предания, събрана от големия баварски историк Авентин (Johann Georg ... |
|
Тайните на инките, маите и ацтеките. Книгата Великите царства на древна Америка. Тайните на олмеките, инките, маите и ацтеките представя историята на тези древни племенни общности. По достъпен и увлекателен начин, историкът и археолог Кевин Скот представя бита и живота им - религиозни вярвания, жертвоприношения, военна дейност, данъчна и съдебна система, занаяти, възпитание. Ацтеките били ненадминати майстори на величествени храмове и извършвали със завидна точност астрологични изчисления, но успоредно с това практикували противни на човешката природа жертвоприношения. Каменният град на инките, разположен на 2300 метра ... |
|
В многовековната история на България е изграден истински пантеон от бележити личности: владетели и държавници, политически и духовни водачи, писатели, художници, военачалници, в по-ново време и учени, музиканти, спортисти... За българската нация, обаче, първостепенна личност категорично е стратегът и творец, и водачът на националната революция Васил Левски, човекът, който още за своите съвременници е олицетворение на волята за свобода и демокрация. Личността на Васил Левски продължава и ще продължава да привлича вниманието на нацията, да събира в себе си онова родолюбие и отдаденост на една свята кауза, за която си ... |
|
Вторият том от поредицата За правата вяра разглежда историческите събития в периода IV - VI век, като всеки един от тях е белязан със своите характерни лица и събития. Четвърти век е векът на Константин I и разгрома на армията на император Валент, пети век е векът на българския княз Атила, шести век е на император Юстиниан I. През този период християнството успешно се разпространило в Европа, Мала Азия и северните африкански провинции на империята. Ересите, които непрекъснато разкъсвали неговото единство, пречели на нормалния и единен живот на църквите. Съзнателно и с много амбиция източните епископи успели да създадат ... |
|
Лекция, изнесена на 16 септември 2021 в Регионална библиотека Захарий Княжевски, Стара Загора."Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг на Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и т.н. и т.н. Това, което старите автори съобщават, рисува картина, която няма ... |