Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-интересните съвременни австрийски писатели, автор на множество романи и театрални пиеси, носител на много литературни награди и отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател на свободна практика, той е добре познат на читателите и зрителите в целия свят. Актьорите с удоволствие играят в пиесите му, макар режисьорите често да са много респектирани от своеобразния му стил, от провокативния му характер към света, от съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и дори, макар и рядко, с радостта от живота. В този том са включени ... |
|
|
Настоящият втори том на Божествената комедия на Данте Алигиери с илюстрации на Гюстав Доре е седмата книга в поредицата албумни издания Ars Longa - посветена на изкуството на графиката. В нея ще ви представим колекции от гравюри както на Гюстав Доре, така и на други изтъкнати художници, създали вечни и неповторими шедьоври на графичното изкуство. Гюстав Доре е френски художник и гравьор, спечелил си славата на най-оригиналния, най-продуктивен и най-всестранно надарен илюстратор на всички времена. Той надминава всички други илюстратори както по броя на гравюрите (над 10 000), така и по количеството издания (повече от ... |
|
|
И Шели, и Сезан са имали сложни, достойни за фройдистки анализ, характери. Болезнено срамежливи, те били сподиряни от депресии, страхове, яростни изблици на чувства. И двамата притежават необходимия за творчеството егоцентризъм и неудържимия устрем към себеизява. И двамата искат да видят под невидимото. Шели търси символи, за да предаде неуловимите под видимата повърхност движения на мисълта - Сезан безразборно избира своите обекти, защото те са вторични спрямо самия акт на рисуването. Изображението в картините не може да засенчва динамиката на акта на сътворението. ... |
|
|
Фридрих Дюренмат изследва сложните и многопластови театрални пътища и дръзновения чрез подробен анализ на пиесата "Съучастникът", отпечатана в началото на този интересен сборник. "Литературата и театърът са два различни свята: освен комедиите, които написах само за театъра, "Play Strindberg" и "Портрет на една планета", които представляваха пиеси за упражнение на артистите и които написах като режисьор, в следващото по-долу аз представям - без да засягам първите си пиеси - поетичната редакция, едно обобщение на всичките версии." ... |
|
|
27 сцени ... Името на пиесата на Бертолт Брехт "Страх и мизерия в Третия райх" е добре познато на българския театрален зрител, тъй като част от нея е представяна у нас. Издателство Блек Фламинго Пъблишинг представя за пръв път на български език цялата поредица от 27 сцени, известна под това заглавие, както и още две сцени, запазени в архива на драматурга. Така читателят и зрителят ще имат възможност да се срещнат отново не само с познатите, но и с още много по-големи и по-малки сцени, рисуващи картината на живота в Третия райх. Чрез издаването на тази пиеса съществено може да се допълни представата за ... |
|
|
През 2012 година се навършват 150 години от рождението на Артур Шницлер, един от най-ярките представители на виенския модернизъм, известен като белетрист и драматург. По този повод издателство Black Flamingo предлага представителен том с неговите пиеси, които и до днес са много актуални. Във всичките си творби Шницлер се проявява като задълбочен познавач на човешката психика, като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката му с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и съвсем открито говори по въпросите за секса, за смъртта. ... |
|
|
Кои са бариерите пред аудио-визуалните медии? Едни са около съдържанието: неясна идентичност и маргиналността, неразбирането на класиката и на старите ленти. Други са променените форм(ат)и на гледане. Трети са свързани с пътя до зрителя: превод, репертоар, цензора, пиар, реклама и критика. Всъщност говорим за края на киното, каквото го познава(х)ме. ... |
|
|
Братята Етеокъл и Полиник са убити в борба за престола на Тива. Настоящият цар, Креон, издава указ тялото на Полиник, виновен в държавна измяна, да остане непогребано, плячка на чакалите и лешоядите. Но Антигона, сестра на мъртвите и годеница на Креоновия син, престъпва заповедта и заплаща за това с живота си. Жан Ануи придава нови измерения на античния мит, като откроява сложността на човешката природа, нееднозначността на мотивите, неизбежността на компромисите и тяхната цена. ... |
|
|
Три възхитителни едноактни пиеси с действие в Ню Йорк - сблъсък на характери, какъвто само Уди Алън може да си представи. Първите театрални текстове на Уди Алън от години насам. "Ривърсайд Драйв", "Олд Сейбрук" и "Сентръл Парк Уест" са три смешни, проникновени и необикновено леки за четене пиеси на тема изневяра. Героите - типични нюйоркчани - в началото изглеждат напълно невинни, но винаги се случва (или се разкрива) нещо неочаквано, за радост на читателя (но не и на всички герои). Тези пиеси, пожънали успех на нюйоркска сцена, са вдъхновени от нестихващия интерес на Уди Алън към хората, ... |
|
|
Пиеса ... Веднъж един актьор ме помоли да напиша пиеса, която да се играе от чернокожи. Но какво всъщност означаваше чернокож? И най-вече - какъв е цветът му? Жан Жьоне (1910-1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявали отначало заради "посегателство върху добрите нрави". Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. ... |
|
|
Пиеса ... В луксозен бардак, именуван "Големият балкон", мъже идват да удовлетворят фантазиите си, наглед садомазохистични, но по същество властови; място, където на посредствени личности се дава възможност за кратко, за времето на един сеанс, да влязат в чужда кожа и да се изживеят като могъщи и неповторими. Творбата е метафизична драма, размисъл за властта и смъртта сред пространство на илюзиите, огледален лабиринт. "Истинската тема на пиесата - казва Жан Жьоне - е илюзията. Всичко е фалшиво, в театъра, както и в живота; и същевременно всичко е истина, защото единствената истина е вътрешната." ... |
|
|
Книгата включва две забележителни пиеси от Клаус Ман. ... Той беше емигрант, изгнаник не по политически причини, а защото никъде не се чувстваше у дома си, никъде не беше у дома си. Навсякъде беше страдалец, навсякъде - чужденец. Името на този чужденец на планетата е добре познато в литературата. Клаус Ман отдавна си е извоювал свое и то твърде забележително място в нея, макар винаги да се е чувствал обременен и засенчен от славата, с която се ползват двамата му именити роднини. Но тъкмо защото е син на Томас Ман и племенник на Хайнрих Ман, той получава, тъй да се каже, по рождение най-добрата литературна закваска. ... |
