Последният роман на Жул Верн - "Хубавият жълт Дунав" - е публикуван през 1908 г., три години след смъртта на автора, от неговия син Мишел, който не само променя заглавието му на "Дунавският лодкар", но и буквално пренаписва творбата, без никъде да оповести този факт. Оригиналният ръкопис е намерен десетилетия по-късно и е издаден от Обществото на Жул Верн едва през 1988 г., а сега излиза за пръв път и на български език. Унгарският въдичар Илия Круш решава да се спусне с лодка по река Дунав от извора до Черно море, като лови риба по цялото течение и продава улова си в крайбрежните градове. Той обаче ... |
|
"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
Преработено и допълнено издание. ... Това е приключенска история за изследването на едно от най-трудно достъпните места на света: Океана. Историята проследява един от първообразите на днешните супергерои - а именно капитан Немо. Неговата подводница Наутилус (по името на парната подводница на американеца Робърт Фултън) вдъхновява много изобретатели. А първата подводница, задвижвана изцяло с електрическа тяга, построена през 1886 г., е кръстена в чест на подводницата на капитан Немо. Двадесет хиляди левги под водата е шедьовър на научната фантастика, заслужаващ да бъде прочетен от онези, които търсят бягство в царството на ... |
|
Научнофантастичният роман "Пътешествие до центъра на Земята" излиза за първи път във Франция през 1864 година. В него Жул Верн развива хипотезата за "Кухата земя", която по онова време живо вълнува умовете на учени и писатели-фантасти. Главният герой на романа, професорът по минералогия Ото Лиденброк случайно попада на шифрован ръкопис от XVI век. Разгадавайки мистериозния шифър, заедно с племенника си Аксел заминава за Исландия, където в отвора на вулкан, според тях, е скрит пътят към центъра на Земята. Героите водят научни спорове, попадат на невероятни находки, срещат мистични същества и ... |
|
"Свещените места на България" е първото по рода си издание, което предлага систематизирана научнопопулярна информация за местата, свързани с духовните нужди на обществото от праисторията до днес. С богат илюстративен материал и с доказани научни факти изданието проследява свещените места на територията на страната - някои от тях съществували в миналото, други - обект на поклонение и днес, разкрива култовите практики и религиозните ритуали, извършвани по тези места, и проследява тяхната функционална приемственост през вековете. Читателят ще се потопи в богатото културно-историческо наследство на България, ще ... |
|
Повечето българи са чували името на Христо Пимпирев и си спомнят усмихнатия професор от телевизионния екран. Знаят за експедициите и за нашата база на Антарктида, за трудностите, които полярниците ни срещат, и за успехите, които постигат на Ледения континент всяка година. Но кой е човекът зад широката усмивка? Как е успял да превърне личната си мечта в държавна политика и вече десетилетия наред да създава положителен образ на България по света? Какво го мотивира и вдъхновява и му дава сили неотклонно да върви напред? Проф. Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет Св. Климент Охридски, учен и ... |
|
В годините на Побъркания Преход ни налазиха всевъзможни одиозни типове. Кирил Петков, наречен от своите хора Просто Киро, обаче е нещо извънредно. Той наистина е Великият Случайник. Но не беше наврян случайно във Властта. В българската политика и публичност се появи един екземпляр, в чието съществуване е много трудно човек да повярва, толкова невъзможен изглежда Киро. И този човек управляваше държавата - и ако не беше разкаран набързо, можеше да я подпали от четирите ѝ краища. Тъй или иначе, той остави своя разкривен отпечатък върху българската политика - и тя много трудно ще си възвърне някакво относително ... |