След Втората американска гражданска война армиите на коалициите за Избора и за Живота стигат до мирно споразумение. Според приетия от тях Закон за живота човешкият живот не може да бъде прекратяван от момента на зачеването до тринадесетгодишна възраст. Но между тринадесет и седемнадесетгодишна възраст, родителите могат да се отърват от детето си чрез процес, наречен разделяне. Технически погледнато животът на детето не свършва, тъй като органите му и други части от тялото му се използват отново от живи реципиенти. Според обществените лидери разделянето води до създаването на едно по-здраво и по-безопасно общество, тъй ... |
|
Това е роман за любовта и живота на социалните полове след ратифицирането на Истанбулската конвенция в България... ако тогава още има България и въобще живот - било то по-цветен като знамето с дъгата или по-тъмен като новия световен ред. Във всички случаи ще е по-мръсен... Въпросът дали да правим любов или война вече не е толкова реторичен колкото е бил през шестдесетте години на миналия век. Обърканият автор пита: Каква точно любов? Остава ни само да четем и гадаем дали красотата ще успее да спаси света преди кичът да го е погубил... ... |
|
Понякога любовта може да разцъфне на най-неочаквани места. Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия и градинарски център. Протегнатата ръка и предлага не само това, но и красив дом, както и най-добрите и верни приятели, за които една жена може да мечтае. Сред тях е и Харпър, синът на Роз, към когото Хейли и дъщеря и не могат да останат безразлични. Ще се престраши ли младата жена да последва порива на сърцето си, или залогът ще се окаже непосилно висок?"Ще успеят ли призраците на миналото да ... |
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |