"Усъвършенствай себе си и така внасяй хармония между хората." - Основен принцип на конфуцианското учение. Според мнозина за да разбереш китайската култура, трябва първо да разбереш конфуцианството. Китайската философия тръгва от изучаване на човешкия живот и главното в нея е Пътят, който прави човека човек. По какъв начин човекът е истински човек? Как човек трябва да постъпва към човека? Най-възвишената цел на нейните знания може да бъде обобщена чрез израз от Книга на учителя Джуандзъ: мъдрец отвътре, цар навън. Когато човек доведе усъвършенстването на личността си до възможния предел, той става мъдрец отвътре, ... |
|
|
Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
|
Произходът на геометрията и други ръкописи към света на живеенето. Е. Хусерл е основател на една от най-влиятелните мисловни традиции на ХХ в. и съвремието: феноменологичната."В този сборник сме подбрали негови работи, в чиято сърцевина са два забележителни ръкописа: Първият е Произходът на геометрията, който акцентира върху историческата рефлексия във феноменологията. Хусерл изследва културното смислообразуване - процес, придобиващ езиково живо тяло в традицията, която се оказва колкото пренасяща смисъл, толкова и забравяща произхода си. Показва се как през нейните пластове се търси примордиалният смислов хоризонт, ... |
|
|
"...истинската хипноза не е постоянното обогатяване на репертоара от индукционни техники (това е лесната част), нито пък придобиване на способност да влияеш върху възприятието и поведението на другите. Истинската хипноза не е хоби или професия. Истинската хипноза помага на този, който се занимава с нея, да постигне себереализация. Истинската хипноза е начин на живот, почти алхимично трансформиращ практикуващия в постоянно еволюираща личност, оказваща (дори и несъзнателно) благотворно влияние върху заобикалящите го. Истинската хипноза не е цел, а средство, помагащо ни да станем по-добри." Из книгата Иво ... |
|
|
Любовта към мисленето е вродено качество, но способността за мислене би могла да се усъвършенства. В това отношение еднакво подходящи са всички науки. Логиката не е по-добър учител по мислене от другите науки, но има едно особено качество: нейното изучаване развива нашата способност да се отнасяме критично към разсъжденията - да ги анализираме и да откриваме определен род грешки в тях. Логиката не ни казва кога едно твърдение е вярно, а само кога то е плод на неправилно разсъждение, поради което би могло да бъде невярно. Нещо подобно има предвид Кант, който казва, че логиката задава отрицателното условие за истинност. ... |
|
|
Том VIII от събраните съчинения на К. Г. Юнг обхваща главно изследвания, които представят основополагащи прозрения и съществени работни хипотези на автора. В няколко от включените работи той документира и разширява своята теория за либидото, която разработва от 1912 г. до 1928 г. През този период Юнг влиза в спор с психоаналитичните възгледи на Фройд и излага по недвусмислен начин собствените си наблюдения и разсъждения. Всички тези изследвания образуват същинската предпоставка за разбирането на аналитичната или комплексната психология. В Теоретични разсъждения за същността на психичното понятията съзнание и несъзнавано ... |
|
|
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор е на книгите: "Древногръцката култура - проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; & ... |
|
|
Какво знае науката за изворите на щастието. В "Щастливият мозък" невроученият Дийн Бърнет обсъжда в дълбочина механизмите на човешкия ум, за да отговори на някои от най-фундаменталните въпроси относно щастието: Какво точно означава да изпитваме щастие? От какво зависи? Има ли тайна, която да ни разкрие как да сме щастливи завинаги? В своето изследване Бърнет анализира нашия сложен вътрешен живот, за да разкрие изненадващи истини за това кое ни прави щастливи. Представата ни за щастието всъщност се трансформира през различните етапи от живота ни, но това, което не се променя, е нуждата ни от общуване (все пак ... |
|
|
Сборникът включва доклади от конференция в чест на шестдесетгодишния юбилей на проф. Александър Андонов, проведена през май 2006 г. Темата на конференцията е подбрана като израз както на спецификата, с която онтологичната проблематика се разработва във Философския факултет на Софийския университет, така и на една отвореност на философската онтология, разбирана не непременно като подредба и йерархизация на съществуващото. ... |
|
|
В антологията след философските концепции за науката представяме и самата наука с подбрани текстове, които представят върхови моменти в модерната наука. Такива са: класическата механика, теориите на относителността, квантовата механика, молекулярната биология, човешкият геном, невронауката за съзнанието, науката за културата. В тези текстове, представящи открития от най-висок ранг в историята на науките, философията намира проблеми и решения, определящи хода на цивилизацията и на нашето разбиране за света. ... |
|
|
За какво е човешкият живот? Какво означава да си истински човек? Предопределен ли съм от условията при моето раждане, или мога да ги променя? Как разбирам и се справям с надеждите, страховете и тревогите, които оформят живота ми? Това са екзистенциални въпроси. Те не изискват цялостно обяснение за природата на реалността. Нито пък може да им се отговори с научни понятия. Те започват с основния факт, че хората живеят в релация със света около тях. Хората имат проекти, които искат да осъществят; техните избори са основани на надежди за бъдещето. Все пак животът е краен и ние се изправяме пред неизбежната смърт. И какво, ... |
|
|
Хуманистичният патос на трансценденталната антропология се представя като критическо преосмисляне на ковариантните взаимодействия на природата, екзистенцията и битието на човека. Природата векува еволюционно, но и инволюционно, като за нейното устойчиво съществуване човекът не е основен фактор. Той е една от многото компоненти, която донякъде спъва хармоничното възпроизвеждане на природата. Екзистенцията на човека е екстатично зададена от трансценденцията, нищото и смъртта. Тя е своеобразен въртоп, който все още търси езика на своето прояснено присъствие в света, като тягостно се заплита в отчуждението и стремглаво ... |
