Св. Николай Велимирович е роден през 1881 г. в с. Лелич край Валево, Сърбия. Завършва богословие в Духовната академия в Белград. Специализира в Берн, Швейцария, а след това и в Германия, Великобритания и Русия. Защитава докторат по богословие в Берн и докторска титла по философия в Женева. След връщането си в Европа се разболява тежко и дава обет, че ако Господ го излекува, ще се замонаши, за да Му служи през целия си живот. В края на 1909 г. приема монашеско постижение в манастира Раковица като йеромонах Николай. Преподава в Духовната академия в Белград. Става популярен със своите открити лекции и беседи пред най- ... |
|
|
"В тези лекции ще срещнете многократни препратки към гръцкия текст на Павловите послания. За мнозина това ще бъде препятствие. Всяко препятствие обаче е и възможност. Не просто да се научи даден език, а да се разбере смисълът, който създава значенията, защото смисълът не е сводим без остатък до езика, а е самият Божествен Логос, Който предшества и създава всяко значение. Разбирането на този смисъл е съучастие в творческата активност на Божието слово. Ето защо, да се разбира езикът на Писанието, не е само академична задача, а форма на духовна аскеза. Да се разбира езикът на Писанието, е съпричастие към самия начин, ... |
|
|
Изключително стойностна творба. Медиевист с международно признание, ерудит с енциклопедическа култура и дълбоки познания за старобългарската ръкописна и старопечатна книга, проф. д-р Климентина Иванова поднася на читателя едно вълнуващо четиво за разцвета на българската книга през XIV век. Говорейки за съдържанието на първите славянски книги, авторката прави блестящ литературоведски анализ на Стария и Новия завет, помага ни да преосмислим посланията на “Петокнижието” и на “Книгата на Йов”, да се докоснем до поетичния блясък на “Песен на песните”, да усетим мъдростта в “Деяния апостолски”. ... |
|
|
Това е първата монография за един от най-великите и най-недооценените българи. Неговият безпримерен подвиг в XVI - XVII век поражда Дълбокото Възраждане на България и я спасява от исторически провал. Вълнуващото изследване на действия / бездействия, подкрепено с архивни документи, разкрива как през 30-те и 40-те години на XX век българския елит се бори за преоткриването на св. Пимен - но се проваля поради секуларизма си. Така изследването на Равноапостола се превръща в ключ към самоосмислянето на българството. ... |
|
|
Богословско съдържание на празника на базата на химнографията и словата на отците. ... Химнографията, словата на отците и иконописните сцени на празника Успение Богородично ни предлагат участие в тайната на смъртта и възкресението на Божията майка по пътя на вярата, изразен чрез богослужебното последование на празнуваното събитие. Успението на Пресвета Богородица и нейното възкресение са път към верността, предвкусване на царството, оживяване пред нас на примера за първата обожена в Христос твар. Древната структура на празника отразява това послание на радостта, веселието и тържеството от успението на Приснодевата. ... |
|
|
"Вселенските събори винаги са били свиквани не от патриарсите, а от константинополските императори. Псевдосъборът е цел осъждане на българите (първоначално замислен като вселенски, но осъществен като всегръцки) се свиква в 1872 г. в Цариград - с благословията на турския султан. Само с едно кимване той може да го спре; и с едно кимване - да го задейства. Съборът се свиква, провежда се и взема решения, естествено, не според нашите православни интереси, а според османските. Съборът се свиква не във въображаемо нашата столица (мечтания православен Константинопол), а в действителната османска столица Истанбул. Патриарсите, ... |
|
|
Сборникът включва статии от двамата автори във връзка с текущата криза в Българската Църква и опитите на Константинополския патриарх Вартоломей да обсеби юрисдикция върху автокефалните поместни църкви, включително върху автокефалната Българска Патриаршия. Включени са и текстове от съвременни гръцки богослови. ... |
|
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Божидар Палюшев е роден на 08.01.1941 г. в София. Научните му интереси и работи са в областта на теоретичната и ядрената физика, математиката, философията на науката, политологията, икономиката и християнското богословие. Завършил е висше образование по теоретична и ядрена физика в Букурещкия университет, Румъния. Защитава докторска дисертация по теория на елементарните частици в Московския държавен университет в Русия. През 1972 г. е работил в Института за ядрени ... |
|
|
Изданието на Кратък молитвеник е резултат от дълговременен труд по редактиране на текстовете в него, сверявайки с гръцките оригинали и църковнославянските преводи. Размерите на молитвеника са 11 x 15.3 cm. ... |
|
|
Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата. Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от емигрантите богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга - е външен на нея, ... |
|
|
Томът включва произведения на Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов, Св. Григорий Нисийски, Св. Дионисий Ареопагит, Еп. Йоан Скитополски, Преп. Максим Изповедник."Не на всекиго... не на всекиго е дадено да разсъждава за Бога. Това не е нещо, което се придобива лесно, и не от пълзящите по земята. Ще добавя също - не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко. Не на всекиго, защото на това са способни хора, изпитали себе си и напреднали в умозрението, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си. За нечистия не е дори безопасно да влезе в досег с Чистия, ... |
|
|
Настоящото издание представлява сборник с писма на светителя Василий Велики, Архиепископ на Кесария Кападокийска (330 - 379), знаменит църковен просветител, богослов и отец на Църквата. В тях се отразява богатият духовен път на светителя достигнал до висока мъдрост, вдъхновена от Писанието. Те представляват и източник, по който може да се проследи борбата на Църквата с ересите от първите векове на християнството. Някой писма отразяват спорове с еретиците, други съдържат размисли за устройване на подвижническия живот, трети разкриват вътрешни преживявания на свети Василий и поразяват със смела откритост и способност за ... |
