В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
|
Тази книга е опит за един възглед за съня, различен от тези, с които сме свикнали. Тезата ѝ не разчита на идеи за потискане ( Фройд ) или компенсация ( Юнг ), анализира критично слабостите на двете теории относно сънищата и предлага нов поглед на дълбинните психолози: сънищата ни показват в различните ни роли, преработвайки откъслечни случки от дневния свят, за да ни разкрият нашите души. Сънят е основен модел на психиката. Новото в изложеното тук е опитът да се преразгледа съня в светлината на мита. Авторът работи с образите на древногръцката митология и ни показва как те са все така жизнени в сенчестите дълбини ... |
|
Книгата е част от поредицата "Клинична психология". ... Психотерапията се счита за най-трудната и най-привлекателна изява на психологическа компетентност, за върха на психологическата реализация, за майсторската професия. Предвид противоречивата и неуредена все още пътека на професионално развитие, психотерапията излъчва сила и тайнственост за стъпващите на нея. Но отново парадоксално е, че основният фокус на интереса "как да станем терапевти" пада върху формалното - лицензи, стандарти, курсове и сертификати, и по-малко върху психологическото - какво изпитват терапевтите, какъв смисъл намират в ... |
|
От Кант до Хегел, от Шопенхауер до Киркегор, от Сартр до Хайдегер тези ексцентрични лекции по философия на един от най-големите полски писатели на XX век впечатляват с критичния прочит на възгледите за човека и света, залегнали в основата на модерното западно мислене. В рамките на шест часа и четвърт Витолд Гомбрович (1904 - 1969) свежда историята на мисленето до най-простия ѝ израз, отреждайки на марксизма последните петнадесет минути. Текст, изпълнен с хумор, блестящи прозрения и гняв срещу съвременната философия, която страни от живота и реалните проблеми на човека. Своеобразен антиучебник и същевременно ... |
|
Осем кратки есета на авторката Жан Херш, повлияна във философските си публикации от философската традиция, наследена от Карл Ясперс. С времето, тя доказва също, че истинският философ - още от времето на Сократ и Платон - е онзи, който живо откликва на конкретните и често болезнено остри ситуации в обществото, онзи, който не стои безучастно отстрани: затова се ангажира с дискусиите по конкретни казуси и след събитията от 1968г. Пише "Правото да бъдеш човек" и "Осветяване на тъмното", едни от най-дълбоките познати философски анализи на правата на човека. В книгата са поместени и красиви черно-бели ... |
|
Активирай пълния си човешки потенциал. ... Той си заслужи прозвището Ледения човек. Не само защото превърна студа и леда в свои приятели и изцелители, но и защото доказа и продължава да доказва ползите им - както за тялото, така и за ума, за да промени начина, по който хората приемат света и собствения си потенциал. Той е Вим Хоф. Настръхва, когато го кичат с определения като гуру, защото искрено изповядва вярването: "Вие сте алхимикът! А аз само ви карам да осъзнаете истинската сила, която носите в себе си". В "Методът на Вим Хоф" е събран целият 40-годишен опит на един обикновен човек с над 20 ... |
|
Жан Пол Сартр (1905 - 1980) е безспорен гигант във философията на XX век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства. Заради приноса му към литературата през 1964 година, му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което ... |
|
Произходът на геометрията и други ръкописи към света на живеенето. Е. Хусерл е основател на една от най-влиятелните мисловни традиции на ХХ в. и съвремието: феноменологичната."В този сборник сме подбрали негови работи, в чиято сърцевина са два забележителни ръкописа: Първият е Произходът на геометрията, който акцентира върху историческата рефлексия във феноменологията. Хусерл изследва културното смислообразуване - процес, придобиващ езиково живо тяло в традицията, която се оказва колкото пренасяща смисъл, толкова и забравяща произхода си. Показва се как през нейните пластове се търси примордиалният смислов хоризонт, ... |
|
От забележителния автор на Когато тялото казва НЕ и Разпилян ум. С над 40-годишния си клиничен опит Мате стига до извода, че преобладаващото разбиране за нормално е фалшиво и пренебрегва ефектите на травмата, стреса и ежедневното напрежение върху тялото, ума и здравето. Въпреки високата си експертност и технологичен напредък западната медицина често не съумява да лекува човека като цяло, като пренебрегва натоварването върху тялото, имунната система и емоционалния баланс от страна на днешната култура. Мате се залавя с нелеката задача да развенчае общоприетите митове за причините за заболяванията, разкривайки ... |
|
"През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго другата ни епоха на т.нар. Средновековие. Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа - проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото ... |