Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Общоизвестна истина е, че всяка млада дама с четири по-малки сестри и множество дългове трябва да си намери богат съпруг. Никой не познава тази истина по-добре от Кити Талбот, чиито родители умират, без да оставят на нея и сестрите ѝ друга възможност за препитание освен бърз брак по сметка - и то по-бърз, отколкото са лихварите, които скоро ще почукат на вратата им и ще ги оставят на улицата. Затова Кити събира последните си средства и заминава за най-опасното бойно поле на територията на Британската империя. Лондонското общество се готви да посрещне новия сезон, а заедно с него - балове, соарета, оперни ... |
|
Романът Луиза дьо ла Валиер се развива по време на управлението на Луи XIV. Главната героиня, младата и красива Луиза дьо ла Валиер, която привлича интереса на краля и в крайна сметка става една от неговите любовници, се бори със смесените си емоции към него и копнежа за истинска, трайна любов въпреки привилегированото си положение. Дамата е раздвоена между предаността си към монарха и личното си щастие, докато дворът е изпълнен с политически интриги и битки за власт. А тримата мускетари и Д'Артанян - макар вече и извън кралската стража, са основни движещи сили зад всеки план. Финалът на историята за тримата ... |
|
В книгата ще откриете: въпроси пред Християнската съвест; около събора в Крит; църквата в Украйна. Москва и Константинопол; руският православен джихадизъм. "Православната църква в Украйна съвсем не е неканонично отнета от Московската патриаршия и съвсем не е разколническа. Това свидетелства историята на Църквата в руските и украинските земи още от края на IX в. Съборът на остров Крит през 2016 г. съвсем не е съборче или антиправославен майдан, както го нарича руската пропаганда, макар че четири поместни църкви (включително и БПЦ) се отклониха от съборното единство на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. ... |
|
Химн за една предопределена любов на фона на война, расови закони и човешка съпричастност, преплетени вярвания и ехо от древна мистика. Сред прелестния пейзаж на Тоскана католици и евреи съжителстват в пълна хармония. От седем поколения семействата на Анджело и Якопо живеят в съседство, споделят радости и скърби. Земеделецът Анджело, дълбоко свързан със земята, който омайва гроздето с песни, за да роди Ангелско вино, и интелектуалецът Якопо, пристрастен към литературата и посланията на кабалистите. Ала ето че на власт идва Мусолини и техният сговор е поставен на изпитание, а любовта между децата им - застрашена. И всеки ... |
|
Млада жена се премества в далечна страна на Север, някога родина на предците ѝ, в която понастоящем живее богатият ѝ и наскоро разведен брат. Идва при него, за да прави онова, което умее най-добре: да му слугува. Далеч от всички в огромната му къща насред гората, съвсем сама, докато той отсъства по работа, сред тишината на величествената природа, тя наблюдава отдалеч малкия градец в долината и запълва времето си с мисли. Местните я гледат с подозрение. Чужденка е. Дошла е неканена. Всичко може да се очаква от нея. Всеки неин опит да бъде добра в един лош и страшен свят завършва с провал. Всяко нейно действие ... |
|
"В Делхи улицата ти дава представа за целия град - град на йерархии, съюзи и кланове, където малцина, независимо към коя социална прослойка принадлежат, биха прегърнали идеята за премахване на социалните бариери. Затова градът не притежава истински демократични пространства. Причудливите названия на делхийските жилищни адреси говорят много за очакванията на хората: искат да живеят в жилищни общества и комплекси, групирани в блокове, които, от своя страна, се разделят на сектори, анклави и колонии. В богатите квартали портите и охранителите спират неразрешеното пресичане на разделителните линии. Социалният живот ... |
|
"Това е роман за желанието да напишеш роман - чудесна тема! И да го наречеш по такъв прекрасен и безобразен начин... По дяволите, ако такива са жените без качества, аз ще харесвам и ценя единствено тях и нищо друго..." Тома Марков "Роман, уютен като дом, за който не е нужен кредит, а единствено доверие и желание. В стаите му има хумор и ирония, лишена от претенции ерудиция, женска и момичешка непосредственост, а през прозорците влизат светлина, разговори и истории. Вратата не е заключена, всеки може да влезе, може и да не пожелае да излезе обратно навън, преди да го е прочел." Стефан Иванов ... |
|
Първо са непознати... После - приятели... После... ами... смешна история. Дафне винаги е обичала начина, по който годеникът ѝ Питър разказва тяхната история. Как се запознават (в прекрасен слънчев ден), как се влюбват (заради отлетяла шапка) и как се връщат в родния му град, за да започнат живота си заедно. Наистина разказва добре... До мига, в който осъзнава, че всъщност е влюбен в приятелката си от детството - Петра. Оттук започва новата история на Дафне, без семейство и приятели, но пък с мечтаната работа като библиотекарка, плюс нов съквартирант - единственото същество, което може да се постави на нейното ... |
|
Наскоро овдовялата Кезия Купър Хобсън пристига в Ню Йорк от Сан Франциско. Твърдо решена да сложи ново начало, тя наскоро е продала не само дома си в Пасифик Хайтс, но и финансовата компания на съпруга си и се е оттеглила от борда на директорите. Новото ѝ жилище е красив апартамент на последния етаж в модерна кооперация в града, който винаги е обичала. А и двете ѝ дъщери също живеят в Ню Йорк. Кезия се запознава със съседа си Сам Стюарт, прочута кинозвезда, чиято тераса граничи с нейната. Само дни след пристигането ѝ кошмарът от единайсети септември се повтаря. Кезия и Сам се сближават в желанието си да ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Тя има само две седмици... две седмици да го научи как да се влюби отново в живота... Съдбата среща Адам Базил и Кристин Роуз късно една вечер, когато Кристин пресича Халфпени Бридж в Дъблин. Пред перилата стои Адам и хладнокръвно се готви да скочи. Отчаян от загубата на смисъл да живее, той изненадващо се съгласява на щурото предложение на непознатата - да го убеди, че все пак си струва да живее, преди да е навършил тридесет и пет. Въпреки решимостта си, Кристин знае колко рисковано е обещанието ѝ и започва шеметна надпревара с времето. Поредица от щури приключения, романтични жестове, неподозирани ... |