"Кезия Купър Хобсън взе полет от Сан Франциско до Ню Йорк в първа класа, с четири големи куфара с последните неща, които отнасяше в града. Всичко бе изпратено още преди седмици - дрехи, документи, скъпоценности. Мебелите и картините трябваше да пристигнат в края на август. През последния месец тя живееше в Риц-Карлтън в Сан Франциско, докато приключи с продажбата на къщата си в Пасифик Хайтс и своя дял от фирмата за рискови капитали, който наследи от съпруга си, Андрю Хобсън, когато той почина от Ковид-19 преди пет години, след командировка в Китай. Двайсет години по-възрастен от Кезия, той беше на седемдесет и пет по онова време, жизнен, енергичен, здрав, активен, хубав, преуспяващ и младеещ за възрастта си. Вирусът обаче го порази жестоко и той умря за пет дни. Андрю беше чудесен човек, от почтено семейство в Средния Запад. Беше завършил университета Станфорд, после бе създал процъфтяващия си бизнес в Сан Франциско и остана там.
Андрю Хобсън беше една от легендите в рисковия капитал и новатор във високите технологии и инвестициите в биотехнологии. Фирмата, която бе създал с двама съмишленици, бе купена от нова, по-голяма компания за рискови инвестиции, тъй като партньорите му бяха по-стари и от него и вече минаваха осемдесетте. Уайнтрауб, Милс и Хобсън се промени след смъртта на Андрю, който притежаваше невероятна енергия и дръзки новаторски идеи. Един от партньорите се разболя, другият нямаше търпение да се пенсионира, а офертата, която получиха за фирмата, се появи в идеалния момент. Кезия участваше активно в борда на директорите откакто Андрю почина.
Родена в малко градче във Върмонт, единствено дете на овдовял провинциален лекар, Кезия бе водила вълнуващ живот с Андрю. Запознаха се на конференция за медицинска техника в Сан Франциско и се ожениха сравнително скоро след това, когато тя беше на трийсет и пет. Двайсетте години брак бяха прекрасни и много щастливи. Андрю ѝ показа и я научи на неща, които тя никога не би преживяла без него. Сан Франциско беше идеалният малък град, където да отгледат двете си дъщери, с приличен културен живот и условия за бизнес за Андрю с важни инвестиции в Азия, както и добри училища за двете им момичета. Но след като овдовя на петдесет и пет години, Кезия вече намираше града за малък, безжизнен и ограничен. Животът ѝ беше самотен. Всички приятели бяха женени, а много от мъжете имаха за съпруги жени, които бяха години по-млади от Кезия. Дъщерите ѝ, Кейт и Фелисити, отидоха да учат на Източното крайбрежие и не се върнаха повече в Сан Франциско. Обичаха да живеят в Ню Йорк, затова Кезия често пътуваше дотам. Тя се отегчаваше от участието си в бордовете на операта и балета, в които служеше от години. Всичко ѝ се струваше различно като вдовица. Чувстваше се като ненужно пето колело с женените си приятели, а градът бе прекалено малък и провинциален, за да ѝ осигури интересен живот като самотна жена. Представяше си как остарява, без нищо в живота ѝ да се промени през следващите четиресет години.
В замяна на златния живот, който имаше с Андрю, сега се чувстваше задължена да продължи дейността си в компанията му, но получената точно навреме оферта се оказа благословия за партньорите на мъжа ѝ, а и за самата нея. Принуди я да преосмисли живота си и да реши как и къде иска да прекара останалото време. Беше дошъл моментът да загърби миналото и да продължи напред. През есента щеше да навърши шейсет, макар да не изглеждаше на толкова, и смяташе, че сега е времето да постъпи дръзко и да се върне в света.
След като взе решението, тя уреди бързо продажбата на къщата, а с две дъщери в Ню Йорк, това бе очевидното място, където да се премести. Градът щеше да ѝ осигури живота, от който се нуждаеше и искаше след двайсет и пет години в Сан Франциско, като последните пет от тях бяха без Андрю. Сан Франциско загуби привлекателността си, когато Андрю почина. Без него градът беше различен.
Една от дъщерите ѝ имаше процъфтяваща кариера в града, а другата живееше в Уест Вилидж и от време на време в къща близо до градчето във Върмонт, където тя и майка ѝ бяха родени. Кейт се опитваше да напише книга. Прекарваше достатъчно време в Ню Йорк и Кезия знаеше, че ще може да я вижда много по-често от преди. Кезия беше въодушевена от преместването, съсредоточена напълно върху това, което ѝ предстоеше.
На петдесет и девет, тя бе все още красива и изглеждаше поне десет години по-млада. Висока и слаба, със стегната младежка фигура и зашеметяващо красиво лице, с руса коса и тъмносини очи. Чувстваше се изпълнена с енергия и очакваше новия живот в Ню Йорк. Сан Франциско просто бе прекалено малък и сънлив и сега, когато вече не бе омъжена за Андрю, макар да участваше активно в борда на компанията, хората забравяха за нея. Кезия обаче не беше готова да се откаже от живота, да затвори вратата тихо и да си остане у дома. Ню Йорк кипеше от живот, енергия и жизненост, за които тя копнееше, а след като и дъщерите ѝ живееха там, преместването бе повече от разумно. Тя само съжаляваше, че не бе взела решението по-рано. Кезия беше в страхотно настроение по време на полета.
През последната седмица на юни времето беше топло. Летището гъмжеше от хора, когато тя пристигна в петък следобед. Кезия вече знаеше, че и двете ѝ дъщери бяха извън града за уикенда. По-малката, Фелисити, беше в Париж за две седмици, за Седмицата на модата. На двайсет и три, тя бе впечатляващо преуспяла манекенка и през последните три години се появяваше на кориците на модни списания из целия свят. Тя бе на осемнайсет, когато баща ѝ почина, и отиде да учи в университета в Ел Ей, както Андрю искаше. Не беше силна ученичка и напусна университета след две години, когато я откри шефът на прочута нюйоркска агенция за модели. След първите шест месеца, тя се появи на корицата на Вог, Харпърс Базар и Ел и се превърна в най-вълнуващото ново лице в модата. Отнасяше се отговорно към кариерата си и работеше усърдно. Кезия се гордееше с успеха ѝ. Фелисите си беше купила апартамент в Трайбека и водеше бляскавия живот, който би завъртял главите на повечето жени. Беше се научила да забелязва незабавно мъжете, които преследваха манекенки и си търсеха само забавление и красива играчка или просто искаха да се похвалят, че са излизали с нея. Тя предпочиташе да се вижда с по-възрастни мъже. Гаджето ѝ през последната година, Блейк Уайт, преуспяваше като консултант по управление на капитали в Голдман Сакс. Той самият произхождаше от богато семейство, познаваше важни хора, клиенти и приятели, и обичаше да излиза с красиви млади жени. Но той откри нещо по-дълбоко и различно във Фелисити, нещо, което не беше срещал преди. Въпреки успеха и парите, които баща ѝ ѝ беше оставил, тя имаше солидна ценностна система, силни семейни връзки и здрав разум. Всъщност бе несравнимо по-разумна от повечето жени на нейната възраст. Успехът не беше ѝ завъртял главата. Фелисити беше весела и забавна. Блейк вече имаше един брак, с дама от висшето общество, с която бе израснал. Сега беше разведен, с шестгодишен син, Алекс, който прекарваше всеки втори уикенд с тях и щеше да е с Блейк през август.
Фелисити обичаше да прекарва време с Алекс и детето я обичаше. Тя се отнасяше с него като по-голяма сестра, а не поемаше ролята на майка, което също се харесваше на Блейк. Фелисити смяташе, че е прекалено млада за брак, и не изпитваше желание да има деца в скоро време. След години срещи с жени, които бяха твърдо решени да подмамят Блейк да се ожени за тях, за него връзката с Фелисити беше освежаваща, щастлива, забавна и страхотно облекчение. Тя не се опитваше да се хареса на Алекс, за да закачи баща му на въдицата, просто двамата се забавляваха. Фелисити беше влюбена в Блейк, но обичаше и кариерата си. Считаше се за късметлийка, че бе постигнала такъв успех, а работата ѝ бе осигурила огромни доходи и чудесни възможности. Блейк обичаше да прекарва време с нея. Струваше му се иронично, че единствената жена, която бе приел сериозно след развода си, не желаеше да се омъжва и се смяташе за прекалено млада дори да мисли за брак през следващите десетина години."
Из книгата
