Едно пътуване през куриозите на история за книголюбители. ... Една завладяваща обиколка из любопитната история на западната цивилизация, разказана чрез най-емблематичното ѝ изобретение - книгата. Наред с всеизвестни заглавия, помогнали за оформянето на света, в който живеем, Оливър Тиърл ни запознава и с някои от по-пренебрегваните детайли, които могат да бъдат открити из рафтовете на библиотеките от миналото. Ще научите за забравения романист, надминал Дикенс по продажби, за жената, която става първият публикуван поет в Америка, и за ексцентричния пътешественик, внесъл вилиците в Англия. Чрез изследването на ... |
|
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
|
"Роман, който влиза с взлом в детската стая на Прехода, взривява премълчаното, хваща за гърлото и започва един разговор, болезнен, но и разбиращ. Разговор, който отдавна трябваше да бъде проведен, в който има напускане и завръщане, американска мечта по неволя и вина по български. Смело, талантливо и остро писане с ум, талант и сърце. Един от най-силните дебюти, с които съм се срещал в последните години. Незаобиколим." Георги Господинов Йоанна Елми (1995) пише публицистика и проза. Част е от екипа на независимата медия "Тоест", работи и с Асоциацията на европейските журналисти - България, нейни ... |
|
|
Истории за живота и музиката. ... "Наистина се случваше. Гледах себе по MTV. Не Майкъл Джексън или The Cars. Не Мадона или Брус Спрингстийн. Не. Бяхме Крист, Кърт и аз - свирехме песен, която написахме в шибана плевня. Най-важният елемент на рокендрола ми беше разкрит в изпълнението на Naked Raygun, а именно суровият и несъвършен звук на човешки същества, които изразяват вътрешния си глас пред всички. И така, без обичайните структури и правила, които обикновено вървяха с тези неща, приех музиката за своя религия, магазина за плочи за моя църква, рок звездите за светци и песните им за химни." Дейв Грол Дейв ... |
|
|
"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90 -те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални ... |
|
|
Романът, който наистина покори света! ... Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и с никого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща - особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое - не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си. Но Уве не винаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е - така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за ... |
|
|
Дисквалифициран като човек е историята на Йозо, който от малък решава, че е по-лесно да играеш ролята на шут, да разсмиваш хората, да не им отказваш нищо, за да те оставят да обитаваш някъде по периферията на живота им и да не те изхвърлят съвсем. Поради тази причина познатите му никога не успяват да го вземат несериозно. Баща му отказва да му даде обич, "приятелите" му се възползват от него финансово и всякак, и в резултат от всичко това, той става жесток към жените, които го обичат. А те са били толкова много. Както самият той казва, "надушват самотата в теб и се залепват". Но дори когато не ги е ... |
|
|
В трънското село Вракола се случват необикновени неща - няколко човека са убити по невиждан начин, други се събуждат с особени белези по тялото. Сякаш над селото е надвиснало нечовешко зло. Настаненият в старчески дом Емил, заедно с граничния полицай Божана Горнева, започва да разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище. В битката със злото ще им помага и един възкръснал мъртвец, който има несвършена работа на този свят... Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
|
"Добре дошли в Тъгата. Население - един. Истинският фарс е начинът, по който обвинявам тъмното минало на жена си за проблемите си, докато се люшкам между радост към скръб. Истинският фарс е в начина, по който оправям яката си, докато влизам в заложната къща, вярвайки, че таи изиграна увереност, арогантност дори, ще прикрие истината за пълното падение, за това колко дълбоко съм се сгромолясал. Всички ние сме клоуни. Ако искаш да видиш фарс, погледни се в огледалото. Човек, смазан от реалността, играе шоуто на издръжливостта и силата. Ако това е нещо, което не можеш да проумееш, скъпи читателю, значи аз и ти никога ... |
|
|
Докато английският фантаст Хърбърт Уелс си представя машината на времето като велосипед, Рьоне Баржавел, един от създателите на френската научна фантастика - като скафандър, Дж. К. Роулинг - като времеврът с пясъчен часовник, в творбата на Кавагучи тя е едно легендарно токийско кафене, носещо името на неаполитанска песен, Фуникули-фуникула. Магичен стол пренася четири жени през времето, за да срещнат отново любим човек, да се опитат да поправят разстроени взаимоотношения, да престанат да изпитват съжаление за случилото се... Авторът поднася вълнуващи житейски истории, чудати пътувания във времето, които с нищо не ... |
|
|
„Хората сме като тревата – не порастваме с дърпане“, мисли си една от героините в тези разкази, когато открива, че нещата не се учат с казване, а с живеене. Затова и тези разкази не проповядват и не съдят. Те водят душата по тайни пътеки, с тиха и стопляща човечност разкриват светове и провокират въпроси. В тези разкази човек може да чете списъци с цифри и да вижда богиня. Може да стои на едно място и пред него да се извърви целият живот. Може да открие красота и спасение в дизайна на един търмък. Защото красотата идва от желанието да се направи нещо по-добро от минимално достатъчното. Или както пише Веселина Седларска: „ ... |
