Разговорите с Екатерина Йосифова, водени от Николай Трайков между 2009 и 2013 г., тематизират поезията и живеенето от 50-те години на XX век насетне. Тяхното голямо достойнство е в свободния творчески подход към т.нар. "анкетен метод" и постигнатата атмосфера на реално общуване с една от най-значимите български поетеси. Читателите стават съпричастни на истински творчески диалог, прорязан от дълбинни споделяния за писането и съществуването. Диалог, в който въпросите и отговорите често се трансформират в прозорливи тълкувания и самотълкувания. ... |
|
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
|
Брулени години. Прегърнал свободата на спомена, авторът ни връща към живата панорама на години, брулени от изпепеляващия червен вятър. Сладкодумно, с богата култура и усет за детайла Пампулов вдъхва живот на картини от миналото, които преминават пред очите ни като кадри от филм в старо градско кино. Бившите богаташки къщи по улица Велико Търново проскърцват от стъпките на преходни наематели и странни индивиди. Емоционалната разходка продължава през емблематичните за пловдивчани места: Френския колеж, Военния клуб, Тримонциум, Летния театър, Панаира... Улиците и забележителностите оживяват от преплетените трогателни ... |
|
|
Древногръцката цивилизация поставя основите на западната култура. Във философско, художествено, научно и политическо отношение гърците достигат удивително ниво на изтънченост. Най-дълбокият и всеобхватен израз на гръцката идеология обаче се крие в нейната митология, която е толкова богата и всеобхватна, че нейното наследство е запазено до наши дни. Целта на тази книга е не само да покаже силата на гръцките митове да забавляват и обогатяват на повествователно ниво, но и да улесни това пътуване към самопознанието. Тя преразказва митове и изследва тълкуванията - културни, морално-психологически и духовни - на които те се ... |
|
|
В своята книга проф. Пламен Митев представя за първи път обстойно и задълбочено изследване на личността и делото на една, макар и ключова, по-слабо позната фигура от Българското възраждане - Хаджи Станьо хаджи Станчов (Врабевски)."По вънкашност, въобще, Хаджията много напомнял войводата Панайота Хитов. На възраст той е около 45 - 50 години, тук-там с побелели коси. Името му е Хаджи Станю Станев; член е в градския съвет; чете се за най-богатия не само в Тетевенско, но и в Троянско, и в Ловчанско, и в Орханийско; има в движение (в оборот) капитал от десет хиляди лири. Турските и черковните власти гледат на него като ... |
|
|
Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно... Болката ... |
|
|
"Стилът на Хитлер, Мусолини и Сталин персонализира тоталитарното им управление и е продукт на тяхната властова култура. Представата за демоните в историята е крайна и противоречива като същността им - гротескна и кичозна, но и респектираща и ужасяваща. Стилът на диктаторите помага за техния възход, но и допринася за тяхното падение - морално и физическо. Този стил не умира, а се възпроизвежда периодично и затова трябва да бъде демаскиран и диагностициран. Опитахме се да направим тъкмо това." Любомир Стойков Проф. Любомир Стойков последователно извайва образите на тримата диктатори и съгласно фройдистката ... |
|
|
Съставител: Ирен Иванчева. ... Избрана поезия, драма, преводи, анкети и за него."Това издание представя не само поета Мерджански, но и Мерджански като театрал - тук е поместена изцяло пиесата, написана в съавторство с режисьора Иван Добчев, и играна с изключителен успех в театър Сфумато - Тирезий слепият през 1997 г., както и изцяло преработена неговата първа пиеса Кой уби Питагор?, публикувана през 1988 г. в Театрална Библиотека на Центъра за художествена самодейност. Преводачът Кирил Мерджански е представен в раздел Преводи. Изданието също представя раздел За него с критически прочити и отзиви за творчеството му. ... |
|
|
Този хипнотичен, тревожно мъдър роман разказва за Ищван, който от отчужден мълчалив младеж се превръща в отчужден мълчалив мъж. Животът му е пълен със сблъсъци, с тъмните облаци на разочарованието, с погребани чувства и тихите дълбини на травмите. Въздействието на творбата идва не толкова от написаното, колкото от онова, което Салаи е предпочел да премълчи и да остави на въображението ни. В Ищван той е създал по възможно най-пестеливия, минималистичен начин съвременен антигерой в традицията на Камю и Достоевски, мощен портрет на мита за свободната воля и на отчуждението, за да разкаже за нашето пътуване през вечно ... |
|
|
В нито едно друго произведение Кафка не се разкрива така, както в Писма до Милена. Милена Йесенска - талантлива и харизматична, преводачка на Кафка на чешки - е единствената жена в живота на писателя, която се приближава истински до него. За Кафка тя е жив огън, какъвто никога не е виждал. Именно с нея той споделя най-съкровените си мисли, а след края на връзката ѝ поверява своите дневници. Писма до Милена са интимен прозорец към желанията и надеждите на един от най-значимите писатели на XX век. Кафка се запознава с Милена Йесенска през 1920 година, когато тя превежда негови текстове. През 1924 година Кафка умира ... |
|
|
"Държиш в ръцете си не том с реклами за бестселъри, не сборник с рецензии, а съкровената изповед на човек, твърдо решен в оставащите му години да сподели всичко, което вълнува и тревожи душата му в диалог с "говорещите книги". Бродя из Вавилонската библиотека на Борхес, откривам в сюжетите и в размислите на духовните ми сестри и братя откровения, тъй като те са своеобразен спасителен пояс в нашия изтъкан от противоречия свят, в който насилието и езикът на омразата станаха всекидневие. Не се стремя да се харесам никому, предпочитам градивните спорове, затова излагам без страх моите истини за идеолозите на ... |
|
|
Стихове. ... "Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали... Разбира се, понякога добрата поезия може да проблясва и само в подобни изброявания, но умението на Мира Душкова е да разговори всичко това, да извлече усещане, спомен, смисъл от всяка конкретика. И още нещо много важно - тези стихове имат съзнанието (наречете го философско или филологическо) за непреодолимата напрегнатост и разцепване между ... |
